Танц с дракони

— Ще стане — отвърна мъжът от Летните острови.

Една трета от хората на Балак използваха арбалети, друга трета — двойно извитите лъкове от рог и жила на Изтока. По-добри от тях бяха големите дълги лъкове от тис, донесени от стрелци с вестероска кръв, а най-добри от всички бяха големите лъкове от златно сърце, ценени от самия Балак Черния и неговите мъже от Летните острови. Само лък от драконова кост можеше да мята по-далече от лъка, направен от златно сърце. Какъвто и лък да носеха, всички мъже на Балак бяха с остър поглед, опитни ветерани, доказали годността си в сто битки, набези и престрелки. Отново го доказаха и при Грифонов полог.

Замъкът се издигаше на нос Гняв на висок зъбер от червен камък, обкръжен от три страни от бурните води на залива Коработрошача. Единственият достъп към него бе защитен от укрепена порта, зад която се изпъваше дългият гол хребет, който Конингтън наричаха Гърлото на грифона. Да проникнеш със сила през Гърлото можеше да се окаже кървава работа, тъй като хребетът излагаше нападателите на копията, камъните и стрелите на бранителите в двете кръгли кули встрани от главната порта на замъка. А стигнеха ли до тези порти, мъжете вътре можеха да излеят врящо масло върху главите им. Гриф очакваше да загуби сто мъже, навярно и повече.

Изгубиха четирима.

Горите бяха оставени да нахлуят в полето зад укрепената порта, тъй че Франклин Цветята използва храсталаците за прикритие и изнесе хората си на двайсет разтега от портите, преди да се покажат от дърветата с тарана, направен в лагера. Трясъкът на дърво докара на бойниците двама мъже; стрелците на Балак Черния ги свалиха, преди да са отъркали съня от очите си. Портата се оказа затворена, но не залостена. Поддаде на втория удар и хората на сир Франклин бяха на средата на Гърлото, когато боен рог подаде сигнал за тревога от същинския замък.

Първият гарван полетя, докато куките им прехвърляха крепостната стена, вторият — няколко мига по-късно. Двете птици не прелетяха и сто разтега, преди стрелите да ги свалят. Страж отвътре хвърли ведро масло върху първите, стигнали до портата, но тъй като не бе имал време да го нагрее, ведрото нанесе повече щети от маслото. Скоро на няколко места по бойниците закънтяха мечове. Мъжете на Златната дружина се катереха между зъбците и се втурваха по пасажите с викове: „Грифон! Грифон!“, древния боен вик на дома Конингтън, което сигурно обърка защитниците още повече.

За няколко минути всичко приключи. Гриф препусна по гърлото на бял кон до Хари Стрикланд Бездомника. Когато наближиха портата, видя трети гарван, излитащ от кулата на майстера. Балак Черния го прониза лично.

— Никакви съобщения повече — каза Гриф на сир Франклин Цветята в двора. Следващото нещо, което изхвърча от кулата на майстера, беше майстерът. Както махаше с ръце, човек можеше да го вземе за поредната птица.