Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Някои от вас ме знаят — каза им той. — Останалите ще научат. Аз съм законният ви владетел, завърнал се от изгнание. Враговете ми са ви казали, че съм мъртъв. Тези приказки са лъжа, както виждате. Служете ми вярно, както служихте на братовчед ми, и никой от вас няма да пострада.
Повика ги един по един, попита всекиго за името му, след това ги накара да коленичат и да му се закълнат във вярност. Всичко мина бързо. Войниците на гарнизона — само четирима бяха оцелели от щурма, старият сержант и три момчета — положиха мечовете си в краката му. Никой не се възпротиви. Никой не загина.
Вечерта в голямата зала победителите пируваха с печени меса и прясно уловена риба, полети с гъсти червени вина от избите на замъка. Джон Конингтън седеше на Престола на Грифона и до него седяха Хари Стрикланд Бездомника, Балак Черния, Франклин Цветята и тримата млади грифони, които бяха пленили. Децата бяха от неговата кръв и чувстваше, че трябва да ги опознае, но когато копелето заяви: „Татко ми ще те убие“, реши, че ги е опознал достатъчно, заповяда да ги върнат в килиите и се извини.
Халдон Полумайстера не беше дошъл на пира. Лорд Джон го намери в майстерската кула, наведен над куп пергаменти, с изпънати около него карти.
— Опитваш се да разбереш къде може да е останалата част от дружината ли?
— Де да можех, милорд.
Десет хиляди души бяха отплавали от Волон Терис, с цялото си въоръжение, коне и слонове. По-малко от половината бяха стигнали до Вестерос, в или близо до района за дебаркиране, пустинна ивица бряг в края на дъждовния лес… земи, които Джон Конингтън познаваше добре, понеже някога бяха негови.
Само допреди няколко години изобщо нямаше да дръзне да опита да дебаркира на нос Гняв. Лордовете на бурята бяха твърде ревностно верни на дома Баратеон и крал Робърт. Но след като Робърт и брат му Ренли бяха убити, всичко се промени. Станис беше твърде суров и студен човек, за да вдъхва особена вярност, дори и да не беше на половин свят далече от тях, а Бурните земи нямаха особени причини да обичат дома Ланистър. А и Джон Конингтън не беше без приятели тук. „Някои от по-старите лордове все още ме помнят, а синовете им са чували разказите. И всеки от тях ще знае за Регар и малкия му син, чиято глава беше разбита в студена каменна стена.“
За щастие неговият кораб бе един от първите, стигнали до крайната им цел. След това беше въпрос само да укрепят лагер, да събере хората си, докато слизаха на брега, и да се задвижи бързо, преди местните дребни лордове да са разбрали за заплахата. И тук Златната дружина бе доказала на какво е способна. Хаосът, който неизбежно щеше да забави такъв поход с набързо събрано воинство от домашни рицари и местни мобилизирани, отсъстваше напълно. Това бяха наследниците на Горчива стомана и дисциплината беше майчино мляко за тях.
— Утре до това време би трябвало да държим три замъка — каза той. Силата, превзела Грифонов полог, бе една четвърт от наличната им. Сир Тристан Реките бе тръгнал едновременно с тях към седалището на дома Мориген във Вранско гнездо, Ласуел Пийки за Дъждовен дом, крепостта на Уайлд, всеки със сила с подобна големина. Другите им хора бяха останали на лагер, за да пазят базата за дебаркиране и принца, под командата на ковчежника на дружината Горис Едориен. Броят им продължаваше да нараства: всеки ден пристигаха още кораби. — Все още имаме твърде малко коне.
— И никакви слонове — напомни му Полумайстера. Все още не се беше появил нито един от големите когове, возещи слоновете. За последен път ги бяха видели в Лис, преди бурята да разпръсне половината флот. — Коне може да се намерят във Вестерос. Слоновете…
— … са без значение. — Големите зверове щяха да са полезни в открито сражение, несъмнено, но щеше да мине доста време, докато съберат достатъчно сила, за да се изправят срещу враговете си на бойното поле. — Тези пергаменти казаха ли ти нещо полезно?
— О, много и много, милорд. — Халдон се усмихна. — Ланистърите лесно си създават врагове, но им е трудно да запазват приятели. Съюзът им с Тирел е крехък, ако се съди по това, което чета тук. Кралица Церсей и кралица Марджери се бият над малкия крал като две кучки над пилешки кокал, а и двете са обвинени в измяна и разврат. Мейс Тирел е изоставил обсадата на Бурен край и е тръгнал обратно към Кралски чертог да спаси дъщеря си, оставяйки символична сила да държи хората на Станис затворени в замъка.