Танц с дракони

„С един повече“, помисли Куентин.

Дрипавия принц седеше зад масата и отпиваше вино. На жълтата светлина на свещта сребристосивата му коса изглеждаше почти златна, но пък торбичките под очите му изпъкваха големи като самари. Носеше кафяво вълнено наметало, под което проблясваше сребриста ризница. Коварство ли предвещаваше това, или беше просто проява на предпазливост? „Старият наемник е предпазлив наемник.“ Куентин се приближи до масата.

— Милорд. Изглеждате различно без наметалото си.

— Опърпаната ми дреха ли? — Пентошецът сви рамене. — Жалка работа… но ония дрипи изпълват враговете ми със страх, а на бойното поле разветите ми от вятъра парцали окуражават мъжете ми повече от всяко знаме. А ако поискам да се движа невидим, трябва само да го смъкна и да стана прост и незабележим. — Махна към пейката срещу себе си. — Сядай. Разбирам, че си принц. Де да го бях знаел. Ще пиеш ли? Зарина предлага и ядене. Хлябът ѝ е клисав, а яхнията неописуема. Мас и сол само с една-две мръвки на казан. Куче, казва, но според мен е по-скоро плъх. Няма да те убие обаче. Открил съм, че човек трябва да се пази само когато храната е изкусителна. Отровителите неизменно избират най-апетитните блюда.

— Довели сте трима — изтъкна сир Герис малко изнервено. — Разбрахме се за по двама.

— Мерис не е мъж. Мерис, миличка, развържи си ризата и им покажи.

— Няма да е нужно — каза Куентин. Ако приказките, които беше чул за нея, бяха верни, под ризата Хубавата Мерис имаше само белези, останали от мъжете, които ѝ бяха отрязали гърдите. — Мерис е жена, съгласен съм. Все пак извъртяхте условията.

— Дрипав и извъртащ, какъв мошеник съм само. Трима на двама не е кой знае какво предимство, трябва да се признае, но все пак се брои за нещо. На този свят човек трябва да се научи да грабва даровете, които боговете са решили да му пратят. Този урок научих на известна цена. Предлагам ти го в знак на доверието си. — Махна отново към седалката. — Седни и кажи каквото си дошъл да кажеш. Обещавам да не ви убия, докато не съм те изслушал. Това е най-малкото, което мога да направя за колега принц. Куентин беше, нали?

— Куентин от дома Мартел.

— Жабока ти отива повече. Нямам навик да пия с лъжци и дезертьори, но ти събуди любопитството ми.

Куентин седна. „Една погрешна дума и ще се стигне до кръв за миг.“

— Моля да ни простите за измамата. Единствените кораби, плаващи към Робския залив, бяха тези, които наехте да ви докарат за войната.

Дрипавия принц сви рамене.

— Всеки обърни-плащ си има оправдание. Не сте първите, които ми заклехте мечовете си, взехте ми парите и избягахте. Всички имат причини. „Малкият ми син е болен“ или „жена ми ми слага рога“, или „другите мъже ме накараха да им смуча патките“. Такова чаровно момче беше последният, но не го извиних за дезертьорството. Друг един ми каза, че храната ни била толкова лоша, че трябвало да избяга, за да не се разболее, тъй че заповядах да му отрежат стъпалото, опекох го и му го дадох да го изяде. После го направих лагерен готвач. Храната ни се подобри забележително, а когато договорът му приключи, подписа друг. Ти обаче… няколко от най-добрите ми хора са заключени в тъмниците на кралицата заради лъжливия ти език, а се съмнявам, че дори можеш да готвиш.