Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Роналд Конингтън беше умрял преди години. Сегашният Рицар на Грифонов полог, синът му Ронет, според сведенията бе заминал на война в Речните земи. И толкова по-добре. Опитът на Джон Конингтън показваше, че хората се готови да се бият за неща, които чувстват като свои, та дори да са неща, спечелени с кражба. А и не го радваше мисълта, че ще отпразнува връщането си с убийството на свой близък. Бащата на Ронет Червения бързо се беше възползвал от пропадането на лорд братовчед си, вярно, но синът му беше дете по това време. Джон Конингтън дори не мразеше покойния сир Роналд. Вината си беше негова.
Беше загубил всичко при Каменна септа, в своята арогантност.
Робърт Баратеон се криеше някъде в града, ранен и сам. Джон Конингтън бе научил това, а също така знаеше, че главата на Робърт, набучена на копие, ще сложи край на бунта, там и веднага. Беше млад и изпълнен с гордост. И как не? Крал Ерис го бе назначил за своя Ръка, дал му беше армия и той възнамеряваше да се докаже достоен за тази чест, за обичта на Регар. Щеше лично да убие бунтовния лорд и да всече място за себе си във всички истории на Седемте кралства.
Тъй че нахлу в Каменна септа, затвори града и започна да търси. Рицарите му минаваха от къща на къща, разбиваха всяка врата, надничаха във всяко мазе. Дори беше пратил хора да изпълзят по каналите, но въпреки всичко Робърт се беше отървал. Хората на града го криеха. Местеха го от едно скривалище в друго, винаги на стъпка пред хората на краля. Целият град беше гнездо на предатели. Накрая бяха скрили узурпатора в един бардак. Що за крал можеше да е това, да се крие зад женски поли? Но докато търсенето се проточваше, Едард Старк и Хостър Тъли щурмуваха града с бунтовническа армия. Последваха камбани и битка, а Робърт излезе от бардака си с меч в ръка и за малко не посече Джон на стъпалата на старата септа, дала името на градчето.
Години след това Джон Конингтън си повтаряше, че не е виновен, че е направил всичко, което е можело да се направи. Войниците му претърсиха всяка дупка и коптор, предлагаше опрощения и награди, взимаше заложници, окачваше ги в клетки за врани и се кълнеше, че няма да получат нито храна, нито вода, докато не му доведат Робърт. Всичко — напразно.
— Самият Тивин Ланистър нямаше да може да направи повече — беше настоял една нощ пред Черното сърце, в първата година на изгнанието им.
— Точно тук грешиш — беше отвърнал Майлс Тойн. — Лорд Тивин изобщо нямаше да се занимава с търсене. Щеше да изгори онова градче с всичко живо в него. Мъже и момчета, кърмачета, благородни рицари и свети септони, прасета и курви, плъхове и бунтовници, щеше всичките да ги изгори. А след като пламъците угаснат и остане само пепел и въглени, щеше да прати хората си да намерят костите на Робърт Баратеон. След това, като дойдеха Старк и Тъли с войската си, щеше да предложи опрощение и на двамата, а те щяха да коленичат и да се върнат по домовете си с подвити опашки.
„Прав беше — помисли Джон Конингтън, подпрян на бойниците на предците си. — Исках да спечеля славата, че съм убил Робърт в двубой, а не име на касапин. Тъй че Робърт ми избяга и закла Регар на Тризъбеца.“
— Провалих бащата — промълви той. — Но няма да проваля сина.
Слезе на двора. Хората му вече бяха събрали гарнизона на замъка и оцелелите слуги. Макар сир Ронет наистина да беше заминал някъде на север с Джайм Ланистър, Грифонов полог не беше съвсем осиротял откъм грифони. Сред пленниците бяха по-младият брат на Ронет Реймънд, сестра му Алин и незаконният му син, свирепо момче, наречено Роналд Буря. От всички тях щяха да се получат полезни заложници, когато (и ако) Ронет Червения се върнеше, за да се опита да си върне замъка, който баща му бе откраднал. Конингтън заповяда да ги затворят в западната кула под стража. Момичето заплака, а момчето копеле се опита да ухапе един копиеносец.
— Спрете и двамата — скастри ги той. — Никой от вас няма да пострада, освен ако Ронет Червения не се окаже пълен глупак.
Оказа се, че само няколко от пленниците бяха служили тук, докато Джон Конингтън беше лорд: побелял сержант, сляп с едното око; две перачки; ратай, който беше конярче по време на бунта на Робърт; готвачът, станал неимоверно дебел, и оръжейникът на замъка. Гриф беше оставил брадата си да порасте по време на пътуването, за първи път от много години, и за негова изненада тя беше станала предимно червена, макар и да се показваше пепел между огъня тук-там. Облечен в дълга червено-бяла туника, извезана с двата противостоящи си грифона на дома му, той изглеждаше по-стар и по-суров вариант на младия лорд, някогашния приятел и спътник на принц Регар… но мъжете и жените на Грифонов полог го гледаха с очите на непознати.