Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Аз съм принц на Дорн — каза Куентин. — Имах дълг към баща си и към народа ми. Имаше таен брачен договор.
— Чух. И когато сребърната кралица видя парчето ти пергамент, падна в ръцете ти, нали?
— Не — рече Хубавата Мерис.
— Не? О, спомням си. Младоженката ти отлетя на дракон. Е, като се върне, сигурен съм, че ще ни покани на сватбената церемония. Мъжете от дружината ми ще пият с удоволствие за твое щастие, а аз обичам вестероските сватби. Частта с отвеждането на булката в брачното ложе особено, само че… а, чакай… — Обърна се към Дензо Д’хан. — Дензо, не ми ли каза, че драконовата кралица се е омъжила за някакъв гхискарец?
— Мийрийнски благородник. Богат.
Дрипавия принц отново се обърна към Куентин.
— Възможно ли е да е вярно това? Със сигурност не. А брачният ти договор?
— Тя му се изсмя — каза Хубавата Мерис.
„Изобщо не се смя.“ Другите мийрийнци можеше да са видели в него един забавен особняк, като изгнаника от Летните острови, когото крал Робърт държеше в Кралски чертог, но кралицата винаги му говореше вежливо.
— Много късно дойдохме — отвърна Куентин.
— Жалко, че не дезертирахте от мен по-рано. — Дрипавия принц отпи от виното. — Значи… няма сватба за принц Жабок. Затова ли се върна при мен на скок-подскок? Да не би трите ми храбри дорнски момчета да са решили да уважат договорите си?
— Не.
— Колко жалко.
— Юрказ зо Юнзак умря.
— Стара новина. Видях го как умря. Горкият, видя дракон и се препъна, докато се опитваше да избяга. После хиляда от най-близките му приятели го стъпкаха. Не се съмнявам, че Жълтият град е окъпан в сълзи. Искаш да вдигна тост в негова памет ли?
— Не. Юнкайците избраха ли нов командир?
— Съветът на господарите не можаха да се разберат. Йезан зо Кагаз получи най-голяма подкрепа, но той също умря. Мъдрите господари се редуват във върховното командване. Днес водачът ни е тоя, дето братята ти по оръжие нарекоха Пияния завоевател. Утре ще е лорд Треперещи бузи.
— Заека — каза Мерис. — Треперещи бузи беше вчера.
— Поправям се, миличко. Юнкайските ни приятели бяха така добри да ни осигурят график. Трябва да се постарая да го изуча прилежно.
— Юрказ зо Юнзак беше човекът, който ви нае.
— Подписа договора ни от името на града. Нищо повече.
— Мийрийн и Юнкай сключиха мир. Обсадата ще се вдигне, армиите ще се разпуснат. Няма да има никакво сражение, никакво клане, никакъв град няма да се плячкосва.
— Животът е пълен с разочарования.
— Колко дълго ще искат юнкайците да плащат заплатите на четири свободни дружини според теб?
Дрипавия принц пак отпи от виното.
— Неприятен въпрос. Но такъв е животът на нас, мъжете от свободните дружини. Свършва една война, друга започва. За щастие винаги някой се бие с някого някъде. Може би тук. Докато си седим тук и пием, Кървавата брада подтиква юнкайските ни приятели да поднесат на крал Хиздар нова глава. Освободени и търговци на роби си гледат накриво вратовете и точат ножовете си, Синовете на Харпията заговорничат в пирамидите си, бялата кобила гази по роб и по господар, приятелите ни от Жълтия град заничат към морето, а някъде из Тревното море дракон гризе нежната плът на Денерис Таргариен. Кой управлява Мийрийн тази нощ? Кой ще го управлява утре? — Пентошецът сви рамене. — В едно съм сигурен. Някой ще има нужда от мечовете ни.
— Аз се нуждая от тези мечове. Дорн ще ви наеме.
Дрипавия принц се обърна към Хубавата Мерис.
— Не му липсва наглост на тоя Жабок, а? Трябва ли да му напомня? Скъпи ми принце, с последния договор, който подписахме, ти си изтри хубавото розово задниче.
— Ще удвоя това, което ви плащат юнкайците.
— И плащаш в злато при подписване на договора ни, така ли?
— Ще ти платя една част щом стигнем във Волантис, останалото — когато се върна в Слънчево копие. Взехме злато с нас, когато отплавахме, но щеше да е трудно да го скрием, след като се записахме в дружината, тъй че го оставихме по банките. Мога да ти покажа документи.
— Аха. Документи. Но ще ни се плати двойно.
— Двойно повече документи — каза Хубавата Мерис.
— Останалото ще получите в Дорн — настоя Куентин. — Баща ми е човек на честта. Ако аз подпечатам договор, ще изпълни условията му. Имаш думата ми за това.
Дрипавия принц довърши виното си, обърна чашата и я постави между двамата.
— Тъй. Да видим дали разбирам добре. Доказан лъжец и клетвопрестъпник иска да сключи договор с нас и плаща с обещания. И за какви услуги, питам се? Може би моите Брулени от вятъра трябва да размажат юнкайците и да превземат Жълтия град? Да съкрушат дотракски халазар на полето? Да те придружат до вкъщи при баща ти? Ще бъдеш ли доволен, ако ти доставим кралица Денерис в леглото, мокра и жадна за ласката ти? Кажи ми истината, принц Жабок. Какво точно би искал от мен и хората ми?