Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Не, Лаура е вярна, мили приятелю. Но аз нямам никакво понятие…
— Но как си се оставила да бъдеш убедена да дойдеш тук чрез подобно маскарадно шествие? Ти напущаш манастира — за тази важна тайна не си ми казала досега нищо.
— Можеш ли да повярваш, че не бих те уведомила, ако съм излизала преди това даже и един-единствен път? Преди два часа напуснах манастира за първи път и това стана по най-простия и най-естествения начин.
— Разкажи ми всичко, мила приятелко, моето любопитство ме изгаря.
— Това любопитство ме радва и аз ще ти доверя всичко. Ти знаеш как се обичаме с М.М. От всичко, което съм ти писала, трябва да знаеш, че нашите отношения не могат да бъдат по-нежни. Преди два дни моята мила приятелка помоли игуменката и леля ми да ми позволят да спя в нейната стая, понеже сестра прислужницата й била силно настинала и била отправена в залата за болни, за да се накашля там до насита. Позволението й бе дадено и ти можеш да си представиш нашата радост, когато можехме за първи път да спим заедно в едно легло. Днес моята любима М.М. напусна с мен празничната бъркотия веднага след твоето излизане от стаята за разговори, където ти се смяхме от сърце, без ни най-малко да допущаме, че очарователният Пиеро бил нашият любим приятел. Щом останахме сами, тя ми каза, че би желала да й направя една услуга, от която зависело щастието й. Както можеш да си помисляш, отговорих й, че трябва само да говори. Тя отвори един шкаф и за голяма моя изненада ми извади дрехите, в които ме виждаш тук. Тя се смееше, а така също се смеех и аз, без да зная какво означава цялата шега. След като ме видя облечена напълно като калугерка, тя ми каза, че ще ми повери една голяма тайна и това прави без всякакъв страх. Нека ти кажа, мила приятелко, продължи тя, че днес исках да напусна манастира и да се върна едва утре сутринта, но сега е решено да изляза не аз, а ти няма от какво да се опасяваш и не ти са нужни никакви наставления, защото съм сигурна, че няма да изпаднеш в затруднение. След един час тук ще дойде една сестра прислужница, аз ще й кажа тайно две думи и тя ще те покани да я придружиш. Ти ще излезеш с нея до задната врата, през градината до задния бряг. Там ще се качиш в една гондола и ще кажеш на гондолиера само две думи: в казино 5. След пет минути ще бъдеш там, слизаш, и достигаш до едно малко жилище, където ще намериш приятен огън. Ще бъдеш там сама и ще чакаш.
— Кого? — попитах я аз.
— Сега няма да узнаеш повече. Но бъди сигурна, че няма да ти се случи нищо лошо: довери се на думата ми. Там ще вечеряш, а също можеш да спиш, ако ти е приятно. Никой няма да те безпокои. Сега не ме питай, тъй като не мога да ти кажа нищо повече.
Това е, драги приятелю, чистата истина. Кажи ми сега: какво можех да правя след тези нейни думи? Обещах й да направя всичко, каквото тя пожелае. Не ме оскърбявай с недоверие! Моята уста може да говори само истината! Засмях се аз и се приготвих за едно приятно приключение. Щом дойде сестрата прислужница, аз излязох веднага с нея и тъй дойдох тук. След като скучах три четвърти час, видях Пиеро. Повярвай ми, в момента, когато те видях, моето сърце ми подсказа, че това си си, веднага бях като ударена от гръм, когато те видях да се отдръпваш уплашен. Понеже забелязах ясно, че не очакваше да ме намериш. Твоето мрачно мълчание ме уплаши и аз не се решавах да го наруша, още повече че въпреки гласа на моето сърце, може би се лъжех. Под маската на Пиеро може би се криеше някой друг и, естествено, друг мъж на това място можех да погледна само с отвращение. Помисли си, че от осем месеца насам съм откъсната насила от щастието да те прегърна! А сега, понеже трябва да си убеден в моята невинност, нека те поздравя, че познаваш това казино. Ти си щастлив и се радвам за това. Освен мен, тя е единствената жена, която е достойна за твоята нежност. Тя е единствената, с която мога да деля твоята нежност. Аз съжалявах. Сега не съжалявам вече и твоето щастие ме прави щастлива. Прегърни ме!
Аз бих бил много неблагодарен, бих се показал даже варварин, ако не я притиснех с най-задушевна нежност до сърцето си. Защото този ангел на добротата и красотата ми бе доведен само чрез най-сърдечно приятелство.
След като я уверих многократно, че не се съмнявам ни най-малко в нейната невинност, казах й, че намирам поведението на приятелката й твърде двусмислено и едва ли бих могъл да го изтълкувам в благоприятен смисъл. Независимо от радостта, която ми причини нейното виждане, приятелката й ми е изиграла лоша шега, която съвсем не може да ми хареса, тъй като чувствувам ясно обидата, която е вложена в нея.