![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Двамата мъже обърнаха конете си. Видяха препускащия в галоп към тях Галар Барас. Празек махна на един сигналист да излезе напред.
— Завистта има много зъби — промърмори той, щом сигналистът се приближи. — Достатъчно, за да измъти гражданска война.
Датенар кимна.
Желязото на оръжията и броните започна да стене.
Варет отиде до канавката край пътя, наведе се и избълва закуската си. Никой не извика подигравателно или насмешливо. Никой изобщо не му обърна внимание. Той си избърса устата, изплю последната капка жлъчка, изправи се и се обърна.
Не му обръщаха внимание. Лицата под шлемовете бяха извърнати към новия флаг, вдиган от сигналиста. При получаването на сигнала отдельонните сержанти завикаха заповеди да се подготвят за обръщане и след това да оставят походните торби.
Щитове се вдигнаха по-високо на рамото, мечове се наместиха за по-удобно измъкване. Брънки на ризници засъскаха като вълни по пясък, а след това желязото Хуст подхвана своята песен. Тъжна, траурна може би, или нещо затворено от невидими сили, неизречени воли — злокобната песен прониза Варет като мраз. Разтреперан, той загледа как Ребъл обърна частта и как редици тръгват.
Потърси с очи Ранси, но не можа да я види. Тя го отбягваше и той много добре знаеше защо. Внимание от страна на един страхливец не можеше да е добре дошло, особено за толкова наранена душа като нейната. Решимостта ѝ да живее бе достатъчно слаба и без съмнителното му присъствие. Той, в края на краищата, беше видимо оскърбление, защото тя не можеше да избяга от демоните си. „Но и аз не мога да избягам от своите. Само да можеше да разбере това.“
— Варет.
Примига, обърна се и видя Листар. Вгледа се в мършавото му лице.
— Какво не е наред, Листар?
— Какво не е наред? Бездната да ме вземе, Варет, нищо. Нищо не е наред! Погледни ги! Ритуалът…
— Който ти ни донесе, Листар — каза Варет. — И дори ти не знаеш какво ни беше направено. — Махна с ръка. — Никой от нас не знае.
— И все пак…
Варет въздъхна и кимна.
— И все пак.
Никаква радост нямаше в песента на желязото Хуст. Варет поклати глава.
— Чуй го това. Как си го обясняваш?
Листар изломоти нещо, което Варет не можа да чуе.
— Какво?
— Желязото, Варет, е изпълнено с ужас. Мечовете не скърбят за онези, които ще посекат, а за онези, които ги държат. — Замълча, после го погледна. — Тя отхвърли желанието ти, както и на Галар Барас. Ето те тук, заповядано ти е да ни водиш в битката. Изглежда, е безразлична към съдбата ти, а следователно и на всички нас под командата ти.
Варет не можеше да възрази на нищо от това.
— Не гледайте към мен, Листар.
— Няма. Ще следваме Ребъл. Просто бъди сигурен в едно, Варет. Не изричай никакви команди. Не издавай заповеди. Ако драснеш, няма да те последваме.
Варет помисли за случилото се преди няколко мига, когато ужасът бе опразнил стомаха му.
— Все едно, че ме няма. Ако изобщо погледнат към мен, виждат право през мен.
— Няма да те обременяваме с надеждата си, ако това имаш предвид.
Думите трябваше да го ужилят. Вместо това се почувства облекчен.
Колоната се престрояваше и видяха как Торас Редоун и свитата ѝ препуснаха от градската порта, за да заемат отново мястото си начело на легиона.
Галар Барас дойде при тях. Лицето му бе зачервено от студа.
— Варет!
— Сър.
— Ротата ти е под мое командване, заедно със седма, девета и трета. Трябва да оформим десния фланг.
Варет кимна.
— Ребъл ще ги поведе надолу в долината.
— Днес ли се бием?
— Ако Урусандер поиска така.
— Здрачът го гони — каза Листар.
— Гони всички ни, Листар — отвърна Галар.
Командир Торас Редоун се олюля в седлото и се изправи с усилие. Лицето ѝ беше отпуснато, очите ѝ — подути и червени. След миг, щом Фарор Хенд спря до нея, тя се усмихна.
— Ако бях знаела, че днес ще е денят…
— Щяхте да направите какво?
Усмивката на Торас Редоун се разшири.
— По-кротко, скъпа. И придружи въпроса си със „сър“, ако обичаш. Ами, щях да спестя виното, разбира се. Започва да се вкисва в корема ми, колкото и обемист да съм го направила. Много място е останало, изглежда, за тревожни мисли.
Фарор Хенд се надигна на стремената, извърна се и огледа колоната.
— Тревогата ви не е ли достатъчно притъпена? Сър? Още не е удавена? Още се мята в онзи тъмен нектар?
— Твърде трезва съвест си, Фарор Хенд.
— Няма нужда да се притеснявате повече от това, сър, тъй като думите ми се изчерпват. Скоро мълчанието ми ще ви даде последния си вик.