Гаснещ зрак [bg]

Щом минаха по вътрешния мост, Келарас слезе от коня близо до порталната къща на Цитаделата, връчи юздите на един стюард и навлезе в укреплението. Суровата му фасада се извиси пред него, докато крачеше през двора. „Няма вид на храм, а на крепост. И общо взето не е странно, че толкова често едното изисква другото.“ Това, че вярата има нужда от отбрана, изведнъж го порази, самата идея разбърка мислите му и той сякаш залитна на ръба на прозрение.

Закрачи бързо към широкото стълбище.

„Философите не може да са били слепи за всичко това — стъписващите ми прозрения вървят по добре отъпкан коловоз, несъмнено. Никоя достойна за себе си вяра не се нуждае от защита. Всъщност не може да има такова нещо като външна заплаха за вярата — освен заплахата от геноцид. А дори там убиването на плът не опровергава вярата.

Не, мрачната истина е следната. Единственият враг на вярата съществува в ума, който я нарича свой дом. Единствените сили, които могат да унищожат една вяра, са тези, с които вярващият борави против самия себе си.“

Стигна до входа, видя, че вратата е оставена отворена — широко отворена всъщност, — и влезе в Цитаделата.

„Вярващ, който е разярен, който сочи обвинително с пръст невярващ, който след това вади меч с мисълта за кръв… такъв вярващ изрича лъжа, защото съмненията са негови собствени и ако е наистина честен към своя бог, би ги огласил. Колкото и трупове да прегази този вярващ, не може да се справи със заплахата — със силата — на самосъмнението.

Един истински вярващ всъщност няма нужда никога да вади оръжие, никога да влиза в спор, да вие от гняв или да стиска юмруци, да скача, за да смачка някой безпомощен, невинен враг. Един истински вярващ няма нужда от тези неща. Докога светът ще живее в тази лъжа?“

Примига и се усети, че е застанал при входа на страничен коридор, водещ към залата, където чакаше лорд Драконъс. Смътно си спомни думи, изречени близо до Терондай, разговор навярно и въпрос, зададен на него. Намръщи се, обърна се и видя приближаващите се Седорпул и Ендест Силан.