Каменният кръг [bg]

— Е, ще призная, че съм любопитен — каза той, като дръпна предницата на ризата си, за да охлади потното си тяло. В мрака го виждах само като движещо се бяло петно. — Вече съм срещал тази дама.

— Госпожа Абърнати? — Замълчах и добавих деликатно: — Ъъъ… какво мислите за нея?

— О… тя е много приятна дама; много… любезна.

Беше тъмно и не можех да видя лицето му, но в гласа му чух странна нотка — нещо средно между объркване и удоволствие, която ми подсказа, че всъщност намира вдовицата Абърнати за доста привлекателна. От което пък заключих, че Гейли е искала нещо от него; никога не я бях виждала да се държи добре с мъж по друга причина.

— Къде се запознахте? В къщата ѝ ли? — Според гостите на бала на губернатора госпожа Абърнати рядко, дори никога, не напускаше плантацията си.

— Да, в Роуз Хол. Спрях да поискам разрешение да събера рядък вид бръмбар… от рода Cicirlionidae — който открих близо до извор на плантацията. Тя ме покани и… посрещна ме много добре. — Този път в гласа му определено имаше нотка на задоволство. Джейми, който държеше лоста на кормилото до мен, я чу и изсумтя.

— Какво искаше от вас? — попита го, явно стигнал до моето заключение относно мотивите и поведението на Гейли.

— О, тя беше много заинтригувана от представителите на флората и фауната, които бях събрал на острова; попита ме къде растат няколко билки и какви са свойствата им. Пита и за другите места, на които съм бил. Беше много заинтригувана от разказите ми за Испаньола. — Въздъхна със съжаление. — Не е за вярване, че такава хубава жена трябва да се справя с такива укори, за които споменахте, Джеймс.

— Хубава, значи, а? — попита го развеселен Джейми. — Май малко сте хлътнал, а, Лоренц?

Лоренц отговори с усмивка.

— Веднъж наблюдавах една месоядна муха, приятелю. Мъжката избира женска, която да ухажва, и прави всичко възможно, носи ѝ месо и друга храна, опаковани в малки копринени пашкули. Докато женската разопакова подаръка си, той скача отгоре ѝ, изпълнява копулативните си задължения и бяга. Защото ако тя се наяде, преди той да е приключил, или ако е посмял да не ѝ донесе вкусен подарък — тя ще изяде него. — В мрака прозвуча тих смях. — Не, беше интересно преживяване, но не мисля, че ще се отбия отново при госпожа Абърнати.

— Не и ако имаме късмет — съгласи се Джейми.