Каменният кръг [bg]

— Какво има? — попитах, притеснена.

— Една липсва — каза тихо. Усетих как неизразим ужас нараства в стомаха ми и радостта изчезна.

— Сигурен ли си?

— Познавам ги като лицето ти, сасенак. Да, сигурен съм. Онази, на която е до огъня.

Много добре помнех тази снимка; на нея Бриана беше вече голяма, седеше на камък пред лагерен огън. Беше свила колене, с опрени на тях лакти, и гледаше право в обектива, но без да съзнава присъствието му. Лицето ѝ беше замечтано и озарено от огъня, косата се развяваше назад.

— Гейли я е взела. Намери снимките в палтото ти, докато бях в кухнята, и аз ги прибрах от нея. Сигурно я е откраднала.

— Проклета жена! — Джейми се извърна рязко, за да погледне към пътеката. В очите му блестеше гняв. Ръката му стискаше здраво снимките. — За какво ѝ е?

— Вероятно я е взела просто така — казах аз, но ужасът не си отиваше. — Какво би могла да направи с нея все пак? Не може да я покаже на никого… кой идва тук?

И сякаш в отговор на въпроса ми, Джейми вдигна внезапно глава и ме хвана за ръката, за да замълча. Малко под нас през растителността се виждаше един завой на пътеката — тънка жълта кална ивица. По нея приближаваше конник — облечен в черно, дребен и тъмен като мравка в далечината.

Тогава си спомних думите на Гейли: Очаквам посетител. А по-късно. — Свещеникът каза, че ще дойде в четири.

— Това е някакъв свещеник. Тя каза, че го очаква.

— Това е Арчи Кембъл, ето кой е — рече мрачно Джейми. — Къде отива, по дяволите… или вероятно не бива да използвам точно този израз за госпожа Дънкан.

— Сигурно идва да прогони демоните от нея — предположих с нервен смях.

— Тогава го чака доста работа. — Ъгловатата фигура изчезна сред дърветата, но изминаха няколко минути, преди Джейми да реши, че е безопасно.

— Какво си планирал за Иън? — попитах, щом се върнахме на пътеката.

— Ще ми трябва помощ — отговори той рязко. — Мисля да дойда по реката с Инес, Маклауд и останалите. Там има пристан, не е далече от рафинерията. Ще оставим лодката, ще слезем на брега и ще се оправим с Херкулес — и с Атлас, ако смята да прави проблеми, — ще отворим избата, грабваме Иън и се омитаме. След два дни няма да има луна — ще ми се да беше по-скоро, но вероятно ще ни отнеме толкова време да намерим лодка и оръжия.

— И с какво ще платим? — попитах направо. Разходите за нови дрехи и обувки бяха коствали голяма част от дела на Джейми от печалбата от гуаното. С останалото щяхме да се изхранваме няколко седмици и вероятно да наемем лодка за ден-два, но нямаше да стигне за много оръжия.

На острова не се произвеждаха нито мечове, нито пищови; всички оръжия се внасяха от Европа и поради това бяха много скъпи. Двата пищова на капитан Рен бяха у Джейми; шотландците имаха само рибарски ножове и саби — недостатъчни за въоръжено нападение.