Каменният кръг [bg]

Каквото и да беше правил Джейми, явно не е било лесно, защото ризата му бе подгизнала от пот и лепнеше по раменете му. Той се обърна, когато влязохме в стаята, и видях, че гледа към дървената кутия, която Гейли бе оставила на масата. От изражението му разбрах, че предположението ми е било вярно — това беше кутията от острова на тюлените.

— Мисля, че успях да поправя вашата преса за захар, госпожо — каза той и се поклони любезно на Гейли. — Имаше пукнат цилиндър, но с управителя успяхме да го запълним с клинове. Все пак се опасявам, че скоро ще ви трябва нов.

Гейли изви развеселена вежди.

— Е, много съм ви задължена, господин Фрейзър. Да ви предложа ли нещо освежаващо след усиления труд? — Посегна към редичката звънчета, но Джейми поклати глава и взе палтото си от дивана.

— Благодаря, госпожо, но трябва да тръгваме. До Кингстън е доста път и трябва да пристигнем по светло. — Лицето му изведнъж стана безизразно и аз разбрах, че е опипал джоба на палтото и е усетил, че снимките липсват.

Погледна ме бързо, аз му кимнах и докоснах полата си, където ги бях скрила.

— Благодаря за гостоприемството — казах, взех шапката си и тръгнах бързо към вратата. След като Джейми се върна, повече от всичко исках да се махна бързо от Роуз Хол и нейната собственичка. Джейми обаче се позастоя.

— Питам се, госпожо Абърнати… тъй като споменахте, че сте живели известно време в Париж… дали не знаете един мой познат. Случайно да познавате херцог Сандрингам?

Гейли наклони светлорусата си глава въпросително, но той не каза нищо повече, и тя кимна:

— Да, познавам го. Защо?

Джейми ѝ се усмихна очарователно.

— Просто питам, госпожо. Обикновено любопитство.

Небето беше напълно затулено от облаци, когато излязохме от портата, и стана ясно, че няма да се приберем сухи в Кингстън. Но при тези обстоятелства не ми пукаше.

— Взела си снимките на Бриана? — беше първото, което ме попита Джейми, като дръпна юздите за миг.

— Тук са — потупах джоба си. — Ти намери ли следа от Иън?