Танц с дракони

— За един принц е добре да помисли, преди да действа. Този крал… не знам какво да мисля за него. Вярно, кралицата също ме предупреди да се пазя от него, но…

— Предупредила ви е? — Селми се намръщи. — Защо още сте тук?

Принц Куентин се изчерви.

— Брачният договор…

— … е сключен от двама мъртви и не съдържа нито дума за кралицата или вас. Обещава ръката на сестра ви на нейния брат, още един мъртвец. Няма никаква сила. Докато не се появихте тук, нейно величество беше в неведение за съществуването ви. Баща ви пази тайните си добре, принц Куентин. Твърде добре, опасявам се. Ако кралицата знаеше за този договор в Карт, можеше изобщо де не тръгне към Робския залив, но вие закъсняхте. Нямам никакво желание да слагам сол в раните ви, но нейно величество има нов съпруг и стар любовник и изглежда предпочита тях двамата пред вас.

В тъмните очи на принца блесна гняв.

— Този дребен гхискарски лорд е негоден за консорт на кралицата на Седемте кралства.

— Не вие ще прецените това. — Сир Баристан помълча, разколебан дали вече не е казал твърде много. „Не. Кажи му останалото.“ — Онзи ден в Ямата на Дазнак част от храната в кралската ложа беше отровена. Беше чиста случайност, че Белвас Силния я изяде всичката. Сините грации твърдят, че само големината и необикновената му сила са го спасили, но беше на косъм. Може би скоро ще умре.

Стъписването на лицето на принц Куентин беше пълно.

— Отрова… предназначена за Денерис?

— За нея или за Хиздар. Може би и за двамата. Но ложата беше неговата. Негово величество направи всички приготовления. Ако отровата е била негово дело… е, трябва му изкупителна жертва. Кой би бил по-подходящ от един съперник от далечна земя, който няма никакви приятели в двора? Кой би бил по-подходящ от един отхвърлен ухажор на кралицата?

Куентин Мартел пребледня.

— Аз! Никога не бих… не е възможно да мислите, че съм замесен в какъвто и да било…

„Или е самата истина, или е блестящ артист.“

— Други може да го помислят — каза сир Баристан. — Червената пепелянка ви беше чичо. И имате сериозно основание да искате смъртта на крал Хиздар.

— Други също — намеси се Герис Пийвода. — Наарис например. На кралицата…

— … фаворитът — довърши сир Баристан, преди дорнският рицар да е казал нещо, което можеше да урони честта на кралицата. — Така ги наричате в Дорн, нали? — Не дочака отговор. — Принц Левин беше мой Заклет брат. В онези дни в Кралската гвардия нямаше много тайни. Знам, че той имаше фаворитка. Не смяташе, че има нещо срамно в това.

— Да — каза изчервен Куентин, — но…

— Даарио би убил Хиздар на мига, ако смееше — продължи сир Баристан. — Но не с отрова. Никога. А и все едно, Даарио не е тук. Хиздар все пак с удоволствие би го обвинил за скакалците… но на краля тепърва може да му потрябват Бурните врани, а ще ги загуби, ако се окаже замесен в смъртта на капитана им. Не, принце. Ако негово величество има нужда от отровител, когото да посочи, ще погледне към вас. — Беше казал всичко, което можеше да се каже без риск. След още няколко дни, ако боговете им се усмихнеха, Хиздар зо Лорак нямаше да управлява повече Мийрийн… но нямаше да е добре принц Куентин да пострада в кървавата баня, която предстоеше. — Ако трябва непременно да останете в Мийрийн, ще е добре да стоите настрана от двора и да се надявате Хиздар да ви забрави — довърши сир Баристан, — но един кораб за Волантис ще е по-разумно, принце. Какъвто и ход да изберете, желая ви всичко най-добро.