Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Как се казва този шейх? — запитах един минувач.
Разправят, царю честити, че момъкът заразказвал:
— Това е Тахир бен Аля! — отговори той. — Човек благороден и щедър! Който му влезе на гости, само яде, пие и се наслаждава на красоти!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН И ЧЕТИРИЙСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила разказа на момъка от Оман:
Пристъпих към стареца, приветствах го и рекох:
— Господине, нужда ме води при тебе! Искам да бъда твой гост тази вечер!
— С любов и уважение! — рече той и добави: — Аз, синко, имам много наложници! Една нощ с една от тях струва десет динара, с друга — повече! Избери с каква искаш да прекараш нощта!
— Избирам онази, която струва десет динара!
Дадох му предплата триста динара за цял месец. Той ме предаде на слугата, който ме отведе до една стая и почука. От там излезе неволница и той й рече:
— Вземи си госта!
Тя ме посрещна с желание, бе засмяна и благоразположена. Бе като месечина при пълнолуние, а две други неволници като звезди се грижеха за нея. Покани ме да седна, сама седна до мене, даде знак на неволниците, те разпънаха богата трапеза. Когато се нахранихме, донесоха трапеза с вино, благовония, сладки и плодове. После прекарахме приятна сладка нощ…
Живях с нея цял месец. Когато платените дни свършиха, влязох при шейха и му казах:
— Господине, искам онази, която струва двайсет динара на нощ!
Отмерих му шестстотин динара за цял месец предплата. Той извика слугата и му нареди:
— Заведи господина!
Докато се усетя, вече стоях пред вратата на друга стая. Слугата почука, излезе друга неволница и той й каза:
— Вземи си госта!
Тя ме посрещна изключително добре, около нея шетаха четири неволници. Нареди им да ни донесат храна, те донесоха богата трапеза, а щом свършихме с яденето и масата бе вдигната, тя взе уда и запя:
Прекарах при нея цял месец, после се върнах при шейха и му казах:
— Искам онази, която струва четирийсет динара!
Претеглих му хиляда и двеста динара предплата за месец. Останах и през този месец, който мина като ден, наслаждавайки се на нежно тяло и сладка приказка. После, след като вече бяхме вечеряли, отидох при шейха. Чух наблизо шум от гръмки гласове и запитах:
— Какво става?
— Тази нощ показваме най-именитата! — отговори ми той. — Всички хора един през друг само й се любуват! Ако искаш, качи се на покрива и ще я видиш оттам!
Качих се на покрива и видях красива завеса, а зад нея — голямо пространство, покрито с черга, върху чергата — прекрасна постеля. На нея седеше момиче, което би замаяло всеки, който го види. До нея седеше момък, който притегляше шията й и я целуваше. Щом я видях, о, емир на правоверните, бях заслепен от прекрасния й лик. Слязох долу и запитах неволницата, която бе прекарала последните дни с мене:
— Кажи ми коя е тази?
— Слушай, Абул Хасан! — каза тя като се усмихна лукаво. — Ти да не си я пожелал?
— За бога, така е! — признах си аз. — Тя обсеби ума и сърцето ми!
— Това е дъщерята на Тахир бен Аля! — каза тя. — Тя е наша господарка и всички сме й неволници! Но знаеш ли, Абул Хасан, колко струва една нощ и един ден с нея?
— Не!
— Петстотин динара! Тя е мъка за сърцето на царе!
— За бога, ако трябва, всичките си пари ще дам за тази неволница! — възкликнах.
Цялата нощ прекарах в безполезни страсти. Щом се съмна, отидох в хамама, облякох най-хубави царски дрехи, отидох при бащата на девойката и му казах:
— Господине, искам онази, която струва петстотин динара за вечер!
Претеглих му петнайсет хиляди динара предплата за месец. Той ги взе и нареди на слугата: