Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ето на̀ — рече мистър Уелър, хвърляйки цялата си останала енергия в някакъв много сложен ритник, щом позволи на мистър Стигинс да вдигне главата си от коритото, — нека сега ми дойде някой друг от ваште мързеливи пастири, та да го направя най-първо на пихтия, а сетне да го удавя! Сами, помогни ми да си вляза и ми дай чашка бренди. Без дъх останах, момчето ми.
Глава петдесет и трета
Когато най-после след известно внимателно подготвяне и множество уверения за несъществуването на каквато и да е причина да унива, Арабела бе най-после уведомена от мистър Пикуик за незадоволителния завършек на неговото посещение в Бирмингам, тя се потопи в сълзи и хълцайки гласно, изрази мъката си, загдето е станала злополучната причина да се отчужди един баща от своя син.
— Мило дете — ласкаво рече мистър Пикуик, — вината не е ваша. Нима можеше да се предвиди, че старият джентълмен ще има толкова силно предубеждение срещу женитбата на своя син? И съм сигурен — добави мистър Пикуик, поглеждайки хубавото й личице, — че той няма ни най-малко понятие от какво удоволствие се лишава.
— О, мили мистър Пикуик — проплака Арабела, — какво ще правим, ако той продължава да се сърди?
— Почакайте търпеливо, мила моя, докато той види нещата в по-добра светлина — бодро отвърна мистър Пикуик.
— Но, мили мистър Пикуик, какво ще стане с Натаниъл, ако баща му оттегли своята издръжка? — настоя Арабела.
— В такъв случай, любимо дете — отвърна мистър Пикуик, — ще си позволя да подскажа, че ще се намери някой друг измежду приятелите му, който с готовност ще го подпомогне в първите му стъпки в живота.
Значението на този намек не бе дотолкова забулено, че Арабела да не го разбере. Тя обви ръце около врата на мистър Пикуик и го целуна с обич, хълцайки още по-неудържимо.
— Недейте, недейте — рече мистър Пикуик и взе ръката й, — ще почакаме още няколко дни и ще видим, дали той ще пише, или ще отговори по друг начин на пратеното му от вашия мъж съобщение. Ако ли това не стане, в ума ми се въртят поне половин дузина планове и всеки един от тях може тутакси да ви ощастливи. Хайде, мило дете, хайде!
С тези думи мистър Пикуик стисна нежно ръката на Арабела и я подкани да изсуши сълзите си и да не огорчава своя съпруг. И Арабела, която бе едно от най-милите създания на този свят, сложи носната кърпичка в чантичката си и когато мистър Уинкл пристигна, тя го посрещна с цялата красота на същата лъчезарна усмивка и същите лъчезарни очи, които го бяха пленили в самото начало.
„В ужасно положение се намират тези млади хора — мислеше си мистър Пикуик, докато се обличаше на следващата утрин, — ще отида до кантората на Пъркър да се посъветвам с него по тази работа.“
Тъй като мистър Пикуик бе подтикван да отиде до Грей’с Ин и защото много искаше да си уреди паричния въпрос с този добродушен, нисичък адвокат без по-нататъшно отлагане, той закуси набързо и изпълни намерението си тъй устремно, че не бе ударил десет часът, когато той стигна Грей’с Ин.
Оставаха десет минути до този час, а той се бе вече изкачил до етажа, гдето се намираше кантората на Пъркър. Чиновниците не бяха още пристигнали и мистър Пикуик се загледа през прозореца на стълбището, за да убие времето.
Ведрата светлина на прекрасното октомврийско утро даваше малко по-приветлив вид дори на мрачните стари къщи; а някои от прашните прозорци святкаха почти тъй весело като падащите върху им слънчеви лъчи. Чиновниците пристигаха забързано до площада от различни посоки, поглеждаха към общинския часовник и ускоряваха или забавяха хода си според часа на отварянето на съответните им кантори; хората, започващи работа в девет и половина, отведнъж забързваха, а джентълмените, започващи в десет, захващаха да се движат с най-аристократична стъпка. Часовникът удари десет и служащите взеха да се стичат с възможно най-голяма скорост, всеки по-запотен от другия пред него. Шум от отключване и отваряне на врати се носеше и ехтеше отвсякъде, на всички прозорци, като по чудо, се появяваха глави; портиерите заемаха обичайните си места; размъкнатите „перачки“ изчезваха мигновено; пощаджията тичаше от сграда в сграда; в целия кошер на правниците зацари оживление.