Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Бях съвсем изтощен, а времето студено, скочих в една гондола, но слязох при Ридото, за да не настина. До отиването си в казиното в Мурано имах още два часа и едва можех да дочакам да се насладя на изненадата на моята хубава калугерка, когато щеше да види пред себе си господин Пиеро. Прекарах двата часа, като играх на всички малки банки, спечелих, загубих и извърших хиляди безчинства, понеже бях сигурен, че никой не ме позна.
Най-после удари два часа и това ми напомни, че Амур и Комус ме викаха за нови наслади. С джобове, пълни със злато и сребро напуснах Ридото и забързах към Мурано, влязох в светинята и видях моята богиня облегната на камината. Беше в монашеско облекло. За да я изненадам, пристъпвам тихо на пръсти. Поглеждам я — и се спирам като вкаменен. Калугерката, която виждам пред себе си не е М.М.
Това е Ч.Ч. в монашеско облекло. Още по-силно изненадана от мен, тя не продумва, даже не въздъхва, нито прави някакво движение. Хвърлих се в едно кресло, за да спечеля време и да мога да се съвзема от изненадата си.
„Тази шега по всяка вероятност устройва М.М., си помислих. Но как е открила, че аз съм любовникът на Ч.Ч.? Дали последната е издала в разговор тайната? Но ако ме е издала как има смелост да се яви пред очите ми! М.М. ме обича, как е могла да се лиши от удоволствието да ме види тук и е оставила да бъде замествана от нейната съперница? Не мога да считам това като услуга към мен, тъй като до такава степен услужливост не бива.“
Самолюбието ми се мъчи да намери доводи да отрече възможността за презрение, но напразно. Изпаднах в мрачно отчаяние, считах се подигран, измамен, презрян и така прекарах половин час в недружелюбно мълчание. Не погледнах Ч.Ч., която в своето смущение, тъй като не знаеше пред кого се намира, не продумваше нито дума и едва смееше да диша, защото в мен тя можеше да познае само Пиеро, който бе видяла на бала.
Бях влюбен в М.М. и само заради нея бях отишъл в казиното. Затова не бях в настроение да се задоволя със заместничката, макар че съвсем не презирах Ч.Ч., която ценях най-малко толкова колкото М.М. Обичах я, обожавах я, но в този момент не исках нея, и то затова, защото нейното присъствие ми беше създало впечатлението за някаква мистификация. Струваше ми се, че щях да извърша престъпление към себе си, ако се оставя да дам доказателства за моята любов на Ч.Ч., казах си, че честта ми забранява да се съглася с подобна измама. Освен това, макар и ненапълно съзнателно, ми беше приятно да мога да упрекна М.М. в равнодушие, което е чуждо на истинската любов и аз исках да се държа по начин, че тя никога да не може да приеме, че със своята шега ми е доставила някакво удоволствие. Най-после, вярвах, че М.М. е в кабинета, а може би е и със своя любовник.
Трябваше да взема някакво решение, тъй като не можех да седя цялата нощ в костюма на Пиеро, без да продумам. Първо мислех да си отида, още повече, че нито Ч.Ч., нито приятелката й можеха да бъдат съвсем сигурни, че Пиеро и аз бяхме едно и също лице, но веднага отхвърлих тази мисъл с отвращение, тъй като помислих за смъртната болка, която би изпитала Ч.Ч., ако узнае, че аз съм бил Пиеро. Помислих, че тя може би предполагаше това и се вживявах в мъчителното чувство, което тази мисъл би й причинило.
Бях я прелъстил, бях й дал правото да ме нарича неин съпруг. Тези разсъждения ми разкъсаха сърцето.
Ако М.М. е в тайния кабинет, мислех в себе си, тя ще се покаже сама, щом дойде време. И аз свалих джобната си кърпичка, която прикрепяше памука и показах лицето си. Моята прелестна Ч.Ч. въздъхна и каза:
— Олекна ми! Това си наистина ти, моето сърце ми казваше. Ти изглеждаш изненадан, когато ме видя, приятелю. Та не знаеше ли, че ще те чакам тук?
— Съвсем не. Не знаех абсолютно нищо.
— Ако се сърдиш за това, то съм в отчаяние. Но аз нямам никаква вина.
— Обожаема приятелко, ела в обятията ми и никога ме вярвай, че мога да ти се сърдя! Аз съм възхитен, че те виждам, ти си винаги моята любима съпруга. Но моля те, освободи душата ми от една ужасна неизвестност! Ти не можеш да бъдеш тук, без да си отгатнала моята тайна!
— Ах! Никога не бих била в състояние да направя това, даже и да трябваше да умра!
— Та как можеш да бъдеш тук? Как е успяла твоята добра приятелка да открие всичко? Никой, освен теб не може да й каже, че аз съм твоят съпруг. Може би Лаура…