Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че новодошлата седнала в креслото, черната робиня й подала атлазена торба, тя измъкнала от него уд с вградени якути и рубини, обкован със златни пластини. Дръпнала струните му и те зазвучали като глас на лира, а самата девойка запяла:
Девойката свършила песента си и горчиво заплакала.
— Песента на тази неволница показва, че тя е останала самотна! — възкликнал Харун ар-Рашид.
— Така е — отвърнал стопанинът на къщата. — Наскоро тя изгуби баща и майка!
— Този плач не е по загубени баща и майка! — възразил халифът. — Това е жалба по загубен любим! — и развълнуван от песента й, се обърнал към Исхак: — За бога, друга като нея не съм виждал през живота си!
— Господарю! — казал Исхак. — И аз съм възхитен от нея!
По това време халифът разглеждал стопанина на къщата и забелязал по лицето му бледност. Обърнал се към него и го заговорил:
— Момко! Знаеш ли кои сме ние?
— Не ви познавам, но съм на ваше разположение! — отзовал се той.
— Искаш ли да ти назова всеки от нас по име? — запитал Джаафар.
— Да, моля ви! — отвърнал момъкът.
— Това е емирът на правоверните! — казал Джаафар, а после изброил имената и на останалите.
— Сега искам да ми кажеш — рекъл Харун ар-Рашид — защо е толкова бледно лицето ти! Това придобито ли е, или си такъв по рождение?
— О, емир на правоверните! — казал момъкът. — Странен е моят разказ — ако с перо се опише, ще бъде урок за онзи, който умее да се учи!
— Разкажи го, пък може лекът за теб да дойде от моята ръка! — рекъл Харун ар-Рашид.
— О, емир на правоверните! — възкликнал момъкът. — Отвори тогава ушите си и дано ми подадеш ръката си!
— Давай и разказвай! Жадувам да го чуя! — рекъл халифът…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Знай, о, емир на правоверните, че аз съм морски търговец! Коренът ми е от град Оман! Баща ми също бе търговец и имаше много пари. Имаше три кораба. Вземаше от тях наем по трийсет хиляди динара на година. Бе уважаван мъж! Той ме научи да пиша и на всичко друго, от което се нуждае човек! Преди да го навести смъртта, той ме извика и ми даде съвети. После всевишният Аллах го прибра в лоното си! Но баща ми имаше съдружници, които въртяха парите му и пътуваха из моретата. Случи се веднъж, когато седях с няколко търговци в дома си, да влезе един от слугите ми и да ми рече:
— Господарю, при вратата има един човек, който много настоява да те види! Да го пусна ли?
Разреших му. Влезе човекът, който носеше някакъв вързоп на главата си. Разгъна го пред мен — в него имаше плодове, които не бяха според сезона, сол и други редки неща, каквито в нашата страна няма. Благодарих му, дадох му сто динара и той си отиде доволен и честит. Разделих донесеното между всички, които се бяха събрали. Запитах търговците откъде ще е дошло всичко това, и те отговориха:
— Само от Басра ще да е!
Всички започнаха да хвалят Басра, да описват прелестите й, но после се прехвърлиха на Багдад и решиха, че няма по-хубав град от него, заописваха добрите нрави на жителите му, свежия му въздух и красивата му уредба. Душата ми закопня да го видя. Речено-сторено! Продадох всички къщи, ниви и имоти, взех само от корабите сто хиляди динара, продадох и всички робини и наложници. Събрах всички пари — станаха хиляда хиляди динара без скъпоценностите и драгоценните метали. Наех кораб, натоварих на него всичките си пари и вещи и след няколко дни и нощи бях вече в Басра. Постоях там известно време, после наех друг кораб и след броени дни и нощи стигнах в Багдад. Отидох там и си наех дом. Пренесох всичко, що имах, в този дом и там живях известно време.
Веднъж излязох да се поразходя с малко пари в джоба. Бе петък и отидох в джамията Ал Мансур. Свършихме молитвата, излязох и видях висока красива къща с големи прозорци, която гледаше към реката. Видях отпред да седи шейх с хубави дрехи, с отпусната брада, разделяща се върху гърдите му на две като отливка от сребро. Около шейха стояха четири неволници и петима стражи.