Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Не скривах от себе си, че се нагаждах според вятъра и че държанието ми не беше свободно и откровено, но се опитвах да се самоизлъжа. Защото неоспоримо е: колкото и слаба да е една жена, чрез чувството, което вдъхва, тя е по-силна и от най-силния мъж. Както и да е — проявих слабостта да искам да продължа една връзка, макар да виждах, че поради интимните отношения между двете сприятелени съпернички, тя се приближаваше към своя неизбежен край.
Лаура ми бе казала, че в един от следните дни в голямата стая за разговори на манастира ще се състои бал и аз реших да отида маскиран, като се облека така, че двете ми приятелки да не могат да ме познаят. Маскирах се като Пиеро, тъй като това облекло прикрива най-добре фигурата и стойката. Бях сигурен, че двете ми очарователни възлюбени ще седят зад решетките и че ще имам удоволствието да ги видя и сравня съвсем отблизо.
Във Венеция през време на карнавала се позволява това невинно удоволствие в женските манастири. Публиката танцува в стаята за разговори, а калугерките седят във вътрешното помещение зад техните решетки и вземат участие в празненството като наблюдателки. Щом деня свърши, свършва се и балът, всички се разотиват, а бедните затворнички са още дълго време щастливи от спомена от зрителното удоволствие. Балът щеше да се състои в същия ден, за който бях уговорил с М.М. среща в казиното в Мурано, но това не можеше да ме възпре да посетя празника, имах нужда да видя Ч.Ч.
Както споменах, облеклото като Пиеро скрива най-добре формата и стойката. Освен това, има и това предимство, че косите са скрити под голямата шапка, а белият памук, който се поставя на лицето, предпазва да се открие цветът на очите и веждите. Но за да не се затрудняват движенията, маскираният не бива да има нищо под дрехите си, а да се носи през зимата само обикновен ленен костюм е доста неприятно. Но на това не обърнах внимание, качих се в една гондола и отпътувах за Мурано. Бях без наметка и в джобовете си нямах нищо друго, освен носната си кърпичка, кесията си и ключа от казиното.
Влязох, стаята за разговори беше пълна с хора, но благодарение на костюма ми, всеки ми правеше с удоволствие място, понеже във Венеция се вижда извънредно рядко един Пиеро. С дебелашки стъпки, каквито се изискват от характера на дрехите, се приближих и застанах в кръга, който се беше образувал около танцуващите. След като разгледах различните пулцинели, арлекини и скарамуши218, отидох до решетките за разговори и видях зад тях всички калугерки и пансионерки, някои от тях седнали, други прави. Не се спрях на никоя по-специално, но видях моите две приятелки да стоят една до друга и да наблюдават много внимателно това празнично оживление. След това обиколих цялата зала, и щом ми правеше удоволствие, разглеждах другите маски от горе до долу. Изобщо, бях на голяма почит.
Накрая се приближих до една хубава арлекина, като й предложих несръчно ръка да танцувам с нея менует. Всички се разсмяха и ни направиха място. Моята партньорка танцуваше отлично за характера на своята роля, а аз също тъй добре за характера на моята, та разсмях цялото общество. След менуета танцувах с най-голямата живост дванадесет форлани. Съвсем изморен, аз седнах и се престорих, че спя. Щом те ме чуха да хъркам, всички почетоха съня на Пиеро. Танцуваше се един контратанц, който продължи един час и в който предпочетох да не взема участие. Но едва бе свършил танца, при мен дойде един арлекин и започна с присъщата за облеклото му безсрамност да обработва задницата ми със здрави удари на тояжката си. Плоската тояжка е оръжието на арлекина. Понеже като Пиеро нямах оръжие, аз го хванах за колана и тичайки го носех из цялата зала, докато той продължаваше да ме налага с тояжката си. На помощ му дойде и неговата арлекина, вежливото момиче, с което бях танцувал и започна също да ме удря. Пуснах го, отнех му тояжката, метнах първо неговата арлекина на рамото си и го подгоних с удвоени удари пред себе си — при силния смях на зрителите и при виковете на арлекината, която се опасяваше, че мога да падна. Тя имаше право. Защото внезапно един глупав пулцинел се приближи отзад и постави крак, тъй че трябваше да падна. Всички го освиркаха. Аз скочих и понеже се бях ядосал, започнах с безсрамника истински ръкопашен бой. Той беше голям колкото мен, но не умееше да се ползува от силите си. Тръшнах го на пода и тъй силно го разтърсих, че той изгуби изкуствения си корем и гърбицата си. При високия смях на обществото и при ръкоплясканията на всички калугерки, които никога не бяха виждали такова представление, аз използвах един благоприятен момент, промъкнах се през тълпата и изчезнах.
218
Фигури от италианския комичен театър. — Б.пр.