Зовът на барабана [bg]

— Мисля да купя един от тези камъни — обясни Форбс. — За да го направят на пръстен. Изпратиха ми ги от Бостън. — Смигна на Бриана, изглежда усещаше, че е спечелил предимство в съревнованието — и ако се съдеше по смръщеното лице на Макнийл, явно беше така.

— Кажете ми, скъпа… кой предпочитате? Сапфирът, смарагдът, топазът или диамантът? — Той се залюля на токове и жилетката му се изду гордо заради хитростта му.

За първи път откакто беше бременна, Бриана усети внезапен пристъп на гадене. Главата ѝ олекна и се замая, а пръстите ѝ изтръпнаха.

Сапфир, смарагд, топаз и диамант. А в пръстена на баща ѝ имаше рубин. Пет камъка на силата, върховете на пентаграмата, гарантите за безопасен преход. Колко ли ще струват? Без да се замисли, тя сложи ръка върху корема си.

Осъзнаваше капана, в който Форбс си мислеше, че я примамва. Караше я да избира и щеше да ѝ подари избрания камък веднага, публично предложение, което — според него — щеше да я принуди или да го приеме веднага, или да причини неприятна сцена, като му откаже. Джералд Форбс наистина не знаеше нищо за жените.

— Ами… не искам да изказвам мнение, преди да съм чула възгледите на госпожа Алдърдайс по въпроса — каза тя и се насили да се усмихне сърдечно, като кимна към майката на съдията, която ги погледна изненадана и благодарна за тази отстъпка.

Стомахът на Бриана се сви и тя скришом избърса длани в полите си. Те бяха там, всички събрани заедно — четирите камъка, за които мислеше, че цял живот няма да може да открие.

Госпожа Алдърдайс заби разкривения си от артрит пръст към смарагда, като обясняваше преимуществата му, но Бриана не ѝ обръщаше внимание. Тя погледна към адвокат Форбс, кръглото му лице все още грееше от самодоволство. Внезапно я изпълни див импулс.

Ако кажеше „да“ тази вечер, докато той още притежаваше и четирите камъка… Дали можеше да се накара да го стори? Да го съблазни, да го целуне, да го прикотка някак… и после да открадне камъните?

Да, можеше… но после какво? Ще хукне към планината с тях? Ще остави Джокаста опозорена, целият окръг щеше да е скандализиран, а тя ще бяга и ще се крие като обикновена крадла? И как щеше да стигне до Индиите, преди бебето да се роди? Изчисли отново наум, знаеше, че е лудост, но все пак… можеше да се направи.

Камъните блестяха и примигваха, изкушение и спасение. Всички бяха дошли да ги видят, свели глави над масата, шепнеха възхитено, забравили за миг за нея.

Можеше да се скрие, помисли си, етапите на плана се разгръщаха в ума ѝ, почти несъзнателно. Да открадне кон, да тръгне към долина Ядкин във вътрешността. Въпреки близостта на огъня, тя потрепери от студ при мисълта да бяга през зимните снегове. Но умът ѝ препускаше.