Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Приказка за онова, което се случило между Харун ар-Рашид и момъка от Оман
Разправят също, че една нощ халиф Харун ар-Рашид много се изпотил. Извикал везира Джаафар и му рекъл:
— Джаафар, тази вечер не мога да заспя! Как да се успокоя малко?
— О, емир на правоверните! — поклонил се Джаафар. — Мъдрите са казали: „Погледът към огледалото, къпането в хамама и слушането на песни премахват тъгата и черните мисли!“
— Всичко това съм го направил, но не ми минава! Кълна се в праведните си деди, че ако не измислиш нещо да ми мине, ще ти отсека главата! Какво друго ще ме посъветваш?
— Да вземем лодката, ще се разходим с нея по река Тигър, ще слезем по течението, пък дано видим нещо невиждано или чуем нещо нечувано! Казват, че тъгата се премахва с три неща: Да видиш нещо, което не си виждал, да чуеш нещо, което не си чувал, и да стъпиш на земя, където не си стъпвал!
Надигнал се Харун ар-Рашид. Заедно с него тръгнали Джаафар, брат му Фадл и нахлебникът Исхак. Преоблекли се като търговци и тръгнали към Тигър…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И СЕДМАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че всички се качили на лодката, обшита със златен варак, спуснали се по реката и стигнали до мястото, което си били набелязали. Там те чули гласа на неволница, която пеела и си пригласяла с уд:
— Джаафар, по-хубав глас не съм чувал! — възкликнал халифът.
— Владетелю! — рекъл Джаафар. — Онова, което докосна слуха ти, наистина е най-прекрасният глас, който съм слушал! Но слушането иззад стената е половин слушане! Какво ли се крие зад нея?
— Я да отидем като неканени гости в този дом! — предложил халифът. — Може пък да зърнем и певицата!
Слезли те от лодката, помолили за разрешение да влязат в къщата. Пред тях се появил момък с хубав лик и рекъл:
— Добре сте дошли, гости!
Влезли те, момъкът вървял пред тях. Оказали се в дом на четири ката, таванът на салона бил позлатен, стените му — облицовани с лазурит, в единия ъгъл имало красива завеса, пред която седели неволници.
— Господарю, не знам кой от вас стои най-високо по сан и кой по-ниско! — обърнал се стопанинът към Джаафар. — В името на Аллаха, нека най-високопоставеният седне тук по средата, пък другите да се подредят според сана си!
Всички насядали, Масрур останал прав да прислужва. Стопанинът наредил на неволниците да донесат ядене. Четири девойки с тънък кръст сложили трапеза, а на нея — всичко, което ходи, лети и плува: пъдпъдъци, яребици, пилета, агнета, гълъби и всякакви риби. Донесли и плодове. Яли, колкото могли, измили ръцете си и момъкът рекъл:
— Господа, ако ви трябва нещо — кажете! За нас ще е чест да го изпълним!
— Добре! — отговорил Джаафар. — Дойдохме в къщата ти само заради гласа, който чухме зад стената! Закопняхме да го чуем и да видим собственика му! Ако трябва с нещо да ни направиш удоволствие, то именно с това ще ни покажеш уважение!
— Добре, ще изпълня молбата ви! — казал момъкът, обърнал се към една смугла неволница и й наредил: — Доведи господарката си!
Отишла неволницата, донесла едно кресло, оставила го, излязла отново и въвела неволница, хубава като месечина при пълнолуние…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ОСМАТА НОЩ…