Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Моля те коленопреклонно за извинение, моя божествена приятелко. Но можех ли да допусна такава дарба в една млада двадесет и две годишна венецианка, която освен това е възпитана в манастир?
— Ненаситна съм в моята страст да се покажа все по-достойна за теб. Намери ли ме ловка в играта?
— Толкова ловка, че най-безстрашният банкодържател трябва да трепери пред теб.
— Аз не играя винаги тъй блестящо, но те взех партньор и с това предизвиках щастието. Ти защо не игра?
— Защото предната седмица загубих четири хиляди цехини. Затова нямах пари в себе си. Но утре ще играя и щастието ще бъде благосклонно към мен. Но днес — виж това е една книжка, която намерих в твоя будоар. В нея са позите на Пиетро Аретино217. Искам да възпроизведа някои от тях с теб.
— Мисълта е достойна за теб, но някои от положенията са неизпълними и даже съвсем неинтересни.
— Това е вярно, но аз избрах четири много интересни.
С тези прелестни занимания прекарахме остатъка от нощта до момента, когато будилникът ни напомни за раздялата. Придружих моята обожаема калугерка до нейната гондола, след това легнах, но не можах да заспя. Ставах и излязох, за да платя няколко спешни дългове, защото едно от най-големите удоволствия, които според мен един прахосник може да си достави, е изплащането на известни дългове. Парите, които моята любима спечели за мен донесоха щастие, тъй като не минаваше нито ден от карнавала, без да спечеля.
Три дни след деня на Тримата царе отидох в казиното в Мурано, за да поставя една дузина златни фишеци в шкафчето на М.М., по този случай икономката ми даде едно писмо, а малко преди това бях получил чрез Лаура едно друго от Ч.Ч.
Моята нова възлюбена ми пишеше за състоянието си и след това ме молеше да се осведомя при моя златар дали той е направил един пръстен, чиято рамка съдържа една Св. Катерина и под нея сигурно един портрет, тя желаеше да узнае тайната на този пръстен.
„Притежателката на пръстена, — пишеше тя, — е една млада и хубава пансионерка, моя приятелка. Пръстенът сигурно има тайна пружина, но тя самата не знае за това.“
Отговорих й, че ще изпълня желанието й най-точно. Но писмото на Ч.Ч.! То ме постави наистина в затруднение. Впрочем, имаше скорошна дата, докато това на М.М. беше вече от два дни.
„Ах, как се радвам мое мило мъжленце, пишеше Ч.Ч. Ти обичаш майка М.М., моята мила приятелка. Тя има един медальон със същата изработка, като моя пръстен, който може да е получила само от теб, аз съм убедена, че под Благовещението се намира твоят любим образ. Познах четката на художника, тя е безспорно същата, която е рисувала и моята светица-покровителка, а същият златар, който е направил моя пръстен, трябва да си е изготвил също и медальона. Напълно съм сигурна, че майка М.М. е получила подаръка от теб.
Бях доволна, че знаех всичко и затова не исках да я лъжа, като й казах, че нейната тайна ми е известна. Но моята мила приятелка, която е или по-откровена или по-любопитна не постъпи като мен. Тя ми каза, че е убедена, че Св. Катерина е поставена да служи само като прикритие за образа на моя любим! Тъй като нямаше как й казах, че пръстенът е наистина подарък от моя възлюбен, но не ми е известно дали в него е скрит неговия портрет.
Ако това е тъй, каза ми тя след това, и ако не ти е неприятно, то ще се опитам да открия тайната и тогава ще узнаеш и ти моята. Убедена, че няма да намери нищо, й дадох пръстена, като й казах, че подобно откритие ще ми причини голяма радост.
В същия момент бях повикана от моята леля, затова оставих пръстена в ръцете на М.М. и тя ми го върна след обяд. Каза ми, че не е открила тайната, но вярвала, както и по-рано, че в него е скрита такава тайна. Уверявам те, че от мен тя няма да научи никога нищо, защото ако те види, тя ще отгатне всичко и тогава ще бъда принудена да й кажа кой си. Съжалявам, че съм принудена към такава въздържаност, но съвсем не съжалявам, че вие се обичате. Съжалявам само от сърце, че трябва да говорите за любовта си разделени чрез една отвратителна решетка. Как искрено бих желала, о, мой приятелю, да отстъпя мястото си. Тогава бих направила за миг щастливи двама души! Сбогом!“
Аз й отговорих, че е отгатнала правилно, че медальонът на приятелката й е подарък от мен и че съдържа моя портрет, но тя трябва да запази тайната и да бъде напълно убедена, че приятелското ми отношение към М.М. съвсем не намалява любовта ми, чрез която ще бъда свързан завинаги с нея.
217
Аретино е известен със своите сладострастни сонети, написани към гравюрите на Раймонд по картините на Джулио Романо, изобразяващи различните любовни пози. — Бел.ред.