Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Нашата игра не е достатъчно висока, за да заинтересува господина — да си ходим.
Тя оттегли картата си, аз загребах парите и ги сложих в джоба си, без да отговоря на господин Мочениго, който ми каза:
— Но вашата маска е наистина нетърпелива.
Последвах моята красива спътница, която бе вече заобиколена от кръг любопитни.
След това застанахме при масата на господин Пиетро Марчело, един любезен млад кавалер, до него седеше синьора Вениеро, сестрата на господин де Момоло. Моята любима игра и загуби последователно пет фишека злато. Тъй като нямаше повече пари, тя взе няколко шепи злато от моя джоб и след четири-пет раздавания банката се изчерпа. Тя прекъсна и благородният банкодържател й направи с поклон комплимент за щастието й. След като прибрах всички спечелени пари й подадох ръка и ние си тръгнахме, но забелязах, че няколко любопитни ни последваха, затова взех една гондола за преминаване, като наредих да ни свалят някъде на брега. По този начин човек се спасява във Венеция от твърде любопитни погледи.
След вечеря проверих нашата печалба и намерих, че моята част възлизаше на хиляда цехини. От остатъка направих фишеци и моята приятелка ме помоли да поставя последните при другите в нейния малък шкаф. След като това бе направено, извадих моя медальон от джоба си и го окачих на врата й, а това й причини извънредно голяма радост. След като дълго се мъчи сама да намери пружината, най-после аз й показах тайната. Тя намери моя портрет много сполучлив.
Тъй като имахме пред нас само три часа, за да се посветим на мистерията, я помолих да ги използваме.
— Да — каза тя, — но бъди разумен! Нашият приятел твърди, че можеш да останеш мъртъв на място.
— А защо вярва той, че ти си предпазена от тази опасност? Та твоите тръпки са много по-чести от моите.
— Той каза, че сокът, който ние изпускаме, не идва от мозъка, както при вас, и разплодителните органи при жената не са във връзка с интелигентността. От това следва, че детето относно мозъка, който е седалището на разума, произхожда не от майката, а от бащата. При този толкова важен акт, жената има толкова разум, колкото е нужен само за нея. Не й остава в излишък да даде част от него за съществото, което произвежда.
— Твоят приятел е учен. Но слушай, идва ми внезапно нещо на ум. Ако тази теория е вярна, то очевидно на жените трябваше да се прощават всички лудории, които извършват от любов, а за мъжа не съществува никакво извинение. Аз бих бил в отчаяние, ако стана виновен да станеш майка.
— Скоро ще зная дали това е така. И ако това наистина стане, то толкова по-добре! Аз съм взела своето решение.
— И какво е това решение?
— Да се предоставя изцяло на вас двамата! Сигурна съм, че нито ти, нито той ще ме оставите да родя в манастира.
— Това би било едно съдбоносно събитие, което би определило цялата ни съдба. Ще те отвлека в Англия и там ще се оженим.
— Моят приятел вярва, че може да се подкупи някой лекар, който да ми предпише някаква измислена болест и да ми нареди употребата на минерална вода в някой курорт, епископът ще даде за това своето позволение. В курорта ще оздравея и след това ще се върна в своя манастир. Но би било много по-приятно, ако съединим нашата съдба до смъртта. Кажи ми, приятелю, би ли могъл да живееш навсякъде тъй удобно както тук?
— За съжаление, не, любимо мое сърце. Но мога ли да бъда с теб нещастен? Ние ще се върнем на този въпрос, когато дойде време. Сега нека отидем в леглото!
— С удоволствие. Ако получа дете, моят приятел иска да се грижи за него като баща.
— Може ли той да си представи, че той е бащата?
— Вие можете и двама да се ласкаете с това. Но някаква прилика ще ми открие кой е истинският баща.
— Да. Ако например детето започне след време да разбира от съчиняване на стихове, то ще приемеш, че е от него.
— Кой ти е казал, че той може да съчинява стихове?
— Признай, че той съчини шестте, които ти написа като отговор на моите стихове.
— Ще се пазя да кажа такава лъжа. Защото били те добри или лоши, те са мое произведение. За да не се съмняваш повече в това, ще те убедя веднага.
— О, това съвсем не е нужно. Аз вярвам на думата ти. Нека отидем в леглото, нека там Амур предизвика на двубой богът на Парнас.
— Добре. Но вземи молива си и пиши! Аз съм Аполон, ти бъди Амур!