![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Там започнаха всички бели. Започна с цвиленето на умиращите коне и с тях двамата, които бягаха от пламъците, и после беше лейди Нерис с тоягата, и тя ми крещеше, защото стоях и гледах огъня и слушах конете, и ударите бяха толкова силни, но после ме удариха по главата и нещата изтръпнаха и точно затова не помня нищо повече за онази нощ.
Освен онова, което може би съм си измислил. Нея и онзи еднорък мъж.
Но ти се погрижи за мен след това, Джиния. И аз не забравих. Не мога да забравя. И точно затова ще поправя всичко. Скоро. Трябва просто първо да убия някои хора.“
— Кама от сенките. Описваш измяна, братко.
— Подреди пред мен всички препятствия, възмездието си намира път.
Грип Галас изсумтя и рече:
— Просто попитайте Хун Раал. За измяната. Вижте как той я претегля в ума си, лорд Силхас. Ако потрябва, аз ще бъда и ръката, и ножът…
Аномандър се извърна към стария си приятел.
— Не. Забранявам го, Грип Галас. Твърде често си удрял вместо мен. Твоето време като моя безшумна справедливост свърши. Не го ли говорихме? Върни се при жена си. Нямам вече нужда от теб.
Суровите думи сякаш разбиха Грип Галас и целият огън на гнева му погасна в старческите му очи. С поклон, той се обърна и тръгна, неуверено според Вренек, към Карканас, подир Пелк.
— Чакаме вест за разположението на легиона Хуст — каза Силхас на Аномандър.
Първият син заговори на Келарас:
— Капитане, нашите Домашни мечове събрани ли са?
— Да, милорд. И благородниците наистина се отзоваха на призива. Всички Велики домове са тук.
Силхас Руин понечи да заговори, но брат му го изпревари:
— Силхас, благодаря ти за всичко, което си направил. Знам, че не изпитваше желание, но все пак ми угоди в усилията ми да се помирим с Андарист. — Поколеба се, после продължи: — Може би фамилната кръв, толкова бързо станала горчива на езика, ме подведе. В името на една фамилия пренебрегнах другата. Ние тримата братя значим по-малко от Тайст Андий — не е ли това бремето на командването?
Гласът на Силхас Руин беше равен.
— Станаха разни неща, Аномандър. Но за тях след малко. Какво възнамеряваш?
— Трябва да се опълча на Майка ни, в името на нейните синове и дъщери. Силхас, аз ще извадя меча си. Аз ще поема командването.
Силхас помълча, а после кимна.
— Благодаря ти за това, братко. Дай ми командването на нашите Домашни мечове и ще съм повече от доволен. За по-тежките отговорности, които ни чакат — оставям ги на теб.
Аномандър въздъхна и кимна.
— А станалите неща?
Силхас му даде знак да прояви търпение и се обърна към Келарас.
— Капитане, върнете се при нашата част. Ще им направя преглед след малко.
Келарас погледна Аномандър, който остана безизразен, а след това отдаде чест на лорд Силхас Руин, обърна коня си и потегли.
За Вренек светът сякаш придоби блясък, като от златиста светлина, тръпнеща над вода. Можеше да подуши старите богове на леса, прииждаха и се тълпяха около него. Но нищо не казваха, все едно всички до един бяха затаили дъх.
Силхас Руин продължи:
— Имаме чародейство на разположение. Жрецът, Седорпул, ще застане срещу Хун Раал. С това бихме могли всъщност да обезсилим заплахата от магия. Следователно, връщаме се към привилегията на плътта и волята зад нея. Към меча, братко, към грохота, който удавя всички думи.
Вренек се взря в Силхас Руин, зачуден какво бе искал да каже лордът вместо това, което бе казал. Странно му беше, след като мигът отмина незабелязан, че Аномандър не беше видял каквото бе видял той. А от онези фигури по земния вал, вече хиляди на брой… видя колко много от тях изглеждат странно, почти призрачно. Нямаше представа, че толкова много хора живеят в Карканас. Но докато наблюдаваше, видя как се появиха още, изникваха от пръстта на вала.