Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Кадер нямаше нищо против — отвърна Салман. Почувствах как сърцето ми се сепна и промълви болката си.
Бяхме в „Мокамбо“, ресторант и кафене в квартал „Форт“. Беше чист, с добро обслужване и модно-бохемски. Богати бизнесмени от „Форта“ се смесваха с гангстери, адвокати и знаменитости от киното и от бързо развиващата се телевизионна индустрия. Мястото ми харесваше и се радвах, че Санджай го е избрал за срещата. Бяхме се справили с обилен, но здравословен обяд и десерт куфли и вече пиехме второто си кафе. Назир ми седеше отляво, с гръб към ъгъла и с лице към входната врата, излизаща на главната улица. До него беше Санджай Кумар, печеният млад гангстер индус от покрайнините на Бандра и някогашен мой партньор в тренировките. Той бе успял да си завоюва, както изглежда, постоянно място в остатъка от мафиотския Съвет на Кадер. Беше трийсетгодишен, здрав и набит, с гъста тъмнокестенява коса, която сушеше със сешоар, за да прилича на тупираните коси на киногероите. Лицето му беше красиво. Широко разположените му кафяви очи под високото чело гледаха с хумор и увереност над широкия нос, усмихнатата уста и меко закръглената брадичка. Той лесно се разсмиваше и винаги с добродушен, сърдечен смях, без значение колко често се смееше. Беше и щедър — бе почти невъзможно да си платиш сметката в неговата компания, не — както мислеха някои — защото с този жест се правеше на важен, а защото отвътре му идваше да се раздава и да споделя. Беше и смел, и много надежден в период на яростна криза, всеки досаден ден. Лесно беше да го харесаш и аз наистина го харесвах; и от време на време се налагаше да си напомня с малко напрягане на волята, че е един от мъжете, отсекли ръцете, стъпалата и главата на Абдул Гани с месарски сатър.
Четвъртият човек на масата ни, който седеше до Санджай както винаги, беше Салман, най-добрият му приятел. Салман Мустаан беше роден в една и съща година със Санджай и двамата бяха израсли заедно в шумното и пренаселено предградие Бандра. Бил преждевременно развито дете, разказаха ми, и изненадал родителите си сиромаси с отлични оценки по всички предмети във всички класове на прогимназията. Успехът му бил още по-забележителен заради това, че откакто навършило пет години, момчето се трудело по двайсет часа седмично с баща си, скубело пилета и метяло местната птицеферма.
Знаех добре историята му — бях я сглобил от разказите и изповедите, които ми споделяше, докато тренирахме заедно в спортната зала на Абдула. Когато Салман обявил, че трябва да напусне училище, за да работи повече и да подпомага семейството си, един от учителите му, който познавал Абдел Кадер Хан, помолил дона да се намеси в негова полза. Салман станал едно от децата, които получавали стипендия от Кадербай — също като моя съветник, доктор Хамид, когато работех в клиниката в бордея — и решили да го насочат към адвокатска кариера. Кадер записал Салман в католически колеж, ръководен от йезуитски свещеници, и всеки ден момчето от бордея обличало чистата си бяла униформа и заемало мястото си сред синовете на богаташкия елит. Получил добро образование — Салман проявяваше красноречие, когато говореше на английски, а общите му познания обхващаха история и география, литература, науки и изкуства. Но момчето притежаваше някаква необузданост, неутолима жажда да експериментира, която дори здравите ръце и твърдите пръчки на йезуитите не бяха успели да укротят.
Докато Салман се борел с йезуитите, Санджай си намерил работа в бандата на Кадербай. Той пренасял съобщения и контрабанда между офисите на мафията из целия град. През първите седмици на службата го намушкали по време на сбиване с мъже от съперническа банда, които се опитали да го оберат. Момчето се защитило, избягало от нападателите и доставило контрабандния си пакет в центъра за събиране на Кадер, но раната му била сериозна и минали цели два месеца, докато заздравее. Салман, неговият приятел, откакто се помнел, обвинил себе си за това, че не е бил със Санджай, и начаса напуснал училище. Той помолил Хана за разрешение да работи заедно с приятеля си и да пренася контрабанда. Кадер се съгласил и от този ден насам момчетата вършеха заедно всички престъпления от каталога на Съвета.
Тогава, в началото, били само на по шестнайсет. И двамата бяха навършили трийсет през седмиците преди срещата ни в „Мокамбо“.
Щурите момчета се бяха превърнали в корави мъже, които обсипваха с подаръци семействата си и живееха с някакво очебийно, агресивно спокойствие. Въпреки че бяха успели да омъжат престижно сестрите си, и двамата бяха неженени. Отказвали да се оженят, каза ми Санджай, заради общата им вяра или предчувствие, че ще умрат от насилствена смърт, и то млади. Перспективата нито ги плашеше, нито ги тревожеше. Те го виждаха като разумна сделка: вълнения, власт и богатство, достатъчно да осигурят семействата си, срещу кратък живот, свършващ на острието на ножа или дулото на пистолета. И когато групата на Назир спечели гангстерската война срещу групата на Гани, двамата приятели се оказаха в новия Съвет — пълноправни млади мафиотски донове.