Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Аз не мислех така и не го очаквах, защото бях изгорил всички мостове, които можеха да ме отведат у дома. И въпреки че трябваше да потисна смеха си, породен от сериозността на малката церемония, ръкостискането всъщност официално ме включваше в редовете на професионалните престъпници. До този момент престъпленията, извършени от мен, бяха извършени на служба при Кадер Хан. Колкото и трудно е да го разберат хората извън този свят, аз бих могъл съвсем искрено да заявя, че съм ги извършил от обич към него. За моята собствена сигурност, несъмнено, но над всичко — заради бащината обич, която копнеех да получа от Кадер. Него вече го нямаше и аз можех окончателно да скъсам с всичко това. Можех да отида… почти навсякъде. Можех да се заема… с нещо друго. Но не го направих. Аз свързах съдбата си с тяхната и станах гангстер единствено заради парите, властта и закрилата, обещани от тяхното братство.
Да изкарвам прехраната си с престъпване на закони, ме поддържаше зает, толкова зает, че успях да скрия от сърцето си почти всички чувства, от които то се вълнуваше. След срещата в „Мокамбо“ всичко тръгна бързо. За една седмица Фарид откри нова сграда. Двуетажното здание, съвсем наблизо до плаващата джамия „Хаджи Али“, беше бившият архив на клон на Бомбайската общинска корпорация. След като се бяха изнесли в по-големи и по-модерни офиси, те бяха изоставили там повечето стари пейки, бюра, шкафове и етажерки, които подхождаха на нашите нужди. Една седмица ръководех екип от чистачи и работници, които избърсаха и лакираха всяка повърхност и разместиха мебелите, за да има място за машините и масите с осветление от мазето на Гани.
Нашите натовариха специализираното оборудване в голям покрит камион и през една късна нощ го докараха в сградата. Улицата беше тиха, когато тежкият камион спря пред двойната врата на нашата нова фабрика. Но в далечината се чуваше звън на алармени звънци и по-тежкото дрънкане на пожарни камбани. Застанах до камиона и се огледах по пустата улица нататък, откъдето идваше трескавият звън.
— Сигурно има пожар — измърморих на Санджай и той избухна в смях.
— Фарид запали пожар — отговори Салман вместо приятеля си. — Казахме му, че не искам да ни видят как внасяме нещата на новото място и затова той направи пожар за отклоняване на вниманието. Затова улицата е толкова пуста. Всички будни хора са отишли да гледат.
— Запали конкурентна компания — засмя се Санджай. — Сега официално сме в бизнеса с недвижими имоти, защото най-големите ни съперници току-що бяха закрити заради повредите от пожара. Утре, недалеч оттук, отваряме новия си офис за недвижими имоти. А тази вечер никакви любопитни копелета няма да ни видят как се нанасяме в новата работилница. Фарид уби с един куршум два заека, на?
И така, на около километър от нас белият огън и пушек опърлиха среднощното небе, а ние наредихме на нашите момчета да внесат тежкото оборудване в Новата фабрика. Кришна и Вилу се заловиха за работа почти веднага.
През месеците, докато ме нямаше, Гани бе осъществил предложенията ми да съсредоточи усилията в разширяване на продукцията — разрешения, сертификати, дипломи, шофьорски книжки, акредитивни писма, пропуски и други документи. Това бе процъфтяващ занаят в процъфтяващата икономика на Бомбай. Често работехме до зори, за да задоволим търсенето. А бизнесът се развиваше — щом лицензионните и другите власти внасяха промени в документите, за да ни затруднят да ги фалшифицираме, ние прилежно копирахме и пак ги фалшифицирахме срещу допълнителна цена.
— Това е нещо като надпреварата на Черната царица — казах на Салман Мустаан. Новата фабрика за паспорти работеше прилежно вече цели шест месеца.
— Черната царица? — попита той.
— Да. Това е от биологията, става дума за гостоприемниците, като човешките тела, и за паразитите — вируси и тям подобни. Учих го, докато работех в моята клиника в жопадпати. Гостоприемниците — нашите тела, и вирусите — всяка гад, която ни разболява, се надпреварват едни с други. Когато паразитът нападне, гостоприемникът развива защита. После вирусът се променя така, че да преодолее защитата, и гостоприемникът създава нова защита. И това продължава вечно. Наричат го Надпреварата на Черната царица. От една книга е, „Алиса в страната на чудесата“.