Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Тоя Ахмед Заде ми харесваше — Санджай изрече тази разточително висока за него похвала с малка тъжна въздишка.
— Да — съгласих се и си спомних мъжа, който вечно изглеждаше така, все едно търси приятел в тълпата. Мъжът, умрял с ръка, вкопчена в моята. — Той беше свестен човек.
Назир заговори отново — изсумтяваше думите, все едно бяха заплахи, както говореше, когато е разгневен.
— Когато съобщили на пакистанските ченгета за Кадербай — преведе Санджай, — стана очевидно, че зад тях трябва да е Абдул Гани.
Кимнах утвърдително. Беше очевидно. Абдул Гани беше от Пакистан. Връзките му там отиваха надълбоко и нависоко. Неведнъж ми го беше казвал, докато работех за него. Зачудих се защо не съм го прозрял тогава, когато ченгетата нахлуха в хотела в Пакистан, Първата ми мисъл беше, че просто го харесвах прекалено много и не можех да го заподозра. Вярно беше. Но може би по-скоро, защото се чувствах твърде поласкан от неговото внимание — Гани беше мой покровител в Съвета след самия Кадер и той влагаше време, енергия и привързаност в нашето приятелство. А имаше и още нещо, което можеше да ме е залисало в Карачи: съзнанието ми бе изпълнено със срам и отмъстителност — поне това си спомням от посещението в джамията, когато седях до Кадербай и Халед и слушахме Слепите певци. Спомних си, че прочетох писмото на Дидие и реших, още там, на онази трепкаща жълта светлина от лампите, че ще убия мадам Жу. Спомних си как го помислих, а после се обърнах и видях обичта в златистите очи на. Кадер. Можеше ли тази обич и този гняв да бяха потулили нещо толкова важно и толкова очевидно като предателството на Гани? И ако не бях го забелязал, какво още не бях забелязал?
— Кадер не трябваше да се върне от Пакистан — додаде Салман. — Кадер, Назир, Халед… дори и ти. Абдул Гани смяташе, че това е неговият шанс да ликвидира целия Съвет с един удар, всички онези от Съвета, които не бяха с него. Но Кадербай си имаше свои приятели в Пакистан и те го предупредиха. Успяхте да се измъкнете от капана. Мисля, че от онзи ден Абдул Гани е знаел, че с него е свършено. Но кротуваше и не предприемаше нищо тук. Предполагам, че се надяваше Кадер и всички вие да бъдете убити във войната.
Назир го прекъсна — нямаше търпение да изслуша презирания от него английски. Стори ми се, че разбрах какво каза, и преведох думите му на Санджай, за да потвърди дали догадката ми е вярна.
— Кадер казал на Назир да пази истината за Абдул Гани в тайна. Казал, че ако нещо му се случи през войната, Назир трябва да се върне в Бомбай и да отмъсти за него. Това ли е?
— Да — поклати глава — Санджай. — Разбрал си го. А след това трябваше да ликвидираме и останалите, които бяха на страната на Гани. Никой от тях не остана жив. Всички са мъртви или офейкаха от Бомбай.
— Което ни води до разговора по същество — усмихна се Салман. Това беше рядка, ала добра усмивка, усмивката на уморен мъж, усмивката на нещастен мъж, усмивката на корав мъж. Издълженото му лице беше с малко разкривени черти, едното му око беше с един пръст по-ниско от другото, счупеният му нос беше зараснал накриво, а единият ъгъл на устата му беше обтегнат — юмрук беше разцепил устната и шевът бе изопнал кожата. Късата му коса оформяше идеален кръг над челото му като тъмен ореол, здраво притиснал малко смачканите му уши. — Искаме ти да поемеш за известно време паспортите. Кришна и Вилу много настояват. Те са малко…
— Направо са откачили от страх — намеси се Санджай. — Загубили са ума и дума, защото разчленяваха хора из целия Бомбай, като почнем с Гани, докато те са били там, в шибаното мазе! Войната вече свърши и ние спечелихме, но тях още ги е страх. Не можем да си позволим да ги загубим, Лин. Искаме ти да работиш с тях и да ги поуспокоиш. Непрекъснато питат за теб и искат ти да работиш с тях. Харесват те, човече.
Погледнах подред всеки от тях и спрях погледа си върху Назир. Ако бях разбрал правилно, това бе изкусително предложение. Победилата фракция на Кадер беше реформирала местния мафиотски Съвет под ръководството на стария Собхан Махмуд. Назир беше станал пълноправен член на Съвета, както и Махмуд Мелбааф. Останалите включваха Санджай и Салман, Фарид и още трима донове, родени в Бомбай. Последните шестима говореха марати толкова добре, колкото хинди и английски. Това ми осигуряваше уникален и много важен контакт с тях, защото бях единственият им познат гора, който говори марати. Аз бях единственият им познат гора, оковаван в пранги в затвора „Артър Роуд“. И бях един от малцината, с кафява или бяла кожа, оцелели във войната на Кадер. Те ме харесваха и ми се доверяваха. Те ме смятаха за ценна придобивка. Гангстерската война беше свършила. В новия Pax Mafia, управляващ тяхната част от града, можеха да се натрупат състояния. А на мен парите ми трябваха. Живеех от спестяванията си и бях почти разорен.