Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Не съм убеден, че го е искал от самото начало — намеси се Салман Мустаан и подчерта думите си с поклащане на глава срещу близкия си приятел. — Мисля, че започна както винаги, с пълна подкрепа за Кадер. Но тази история със Сапна беше много смахната и гадна, човече, и мисля, че тя, разбираш ли, му обърка ума.
— Както и да е — продължи Санджай, отхвърляйки тънкостите. — Резултатът пак е същият. Гани си има банда, тези Сапна, бандата си е негова и се подчинява само на него. И убива разни копелета из целия град. Повечето са хора, от които той така или иначе е искал да се отърве, по делови причини, с което аз нямам проблеми. И всичко вървяло чудесно, йаар. Целият шибан град пощурява и търси това копеле Сапна, а всички традиционни врагове на Кадер се надпреварват да му помагат да пренася контрабандно оръжия, експлозиви и други тежки лайна през Бомбай, защото искат той да им помогне да разберат кой е този Сапна и да го ликвидират. Шибан смахнат план, обаче сработва, йаар. А после един ден едно ченге идва да го види. Беше онзи Патил — Лин, ти го познаваш, подинспектор Суреш Патил. Работеше в „Колаба“ и е страшна путка, йаар.
— Обаче умна — промълви Салман уважително.
— О, да, умен е. Много умна путка. И той казва на Гани, че убийците Сапна оставили следа на последното си местопрестъпление и тя води към Съвета на Кадер Хан. Гани откача. Вижда как всички извършени от него гадости пристигат у тях, на прага му. И затова решава, че трябва да жертва някого. Някой от самия Съвет на Кадер Хан, разбираш ли, който е в шибания център на всичко, и типовете Сапна да го накълцат и да подведат полицията. Според тях ако ченгетата видят накълцан някой от техните хора, ще решат, че Сапна е наш враг.
— И избрал Маджид — довърши Салман вместо него. — Получило се. За случая отговаряше Патил и той бил там, когато събирали парчетата от тялото на Маджид в чували. Той знаеше колко е близък Маджид с Кадербай. Таткото на Патил — ето това вече е кораво ченге, йаар — и Кадербай били стари познайници. Някога той тикнал Кадербай в затвора.
— Кадербай е лежал в затвора? — попитах, разочарован, че никога не попитах Хана сам. Достатъчно често разговаряхме за затвора.
— Разбира се! — разсмя се Салман. — Дори избягал, разбираш ли, от „Артър Роуд“.
— Ти се бъзикаш!
— Не го ли знаеше, Лин?
— Не.
— Прекрасна история, йаар — заяви Салман, клатейки въодушевено глава. — Трябва някой път да накараш Назир да ти я разкаже. Той бил външният човек на Кадер Хан по време на бягството му. Мамка му, Назир и Кадербай били направо бесни типове по онова време, йаар.
Санджай плясна утвърдително Назир по гърба, силно и добродушно. Почти улучи мястото, където Назир беше ранен. Знаех, че го е заболяло, но той с нищо не го показа. Вместо това се вгледа в лицето ми. Това беше първият ми официален инструктаж след смъртта на Абдул Гани и краят на двуседмичната гангстерска война, отнела шест живота и върнала властта в мафиотския Съвет обратно в ръцете на Назир и хората на Кадер. Погледнах го в очите и кимнах бавно. Мрачното му строго лице се поотпусна за миг, а после бързо възприе отново обичайния си свиреп израз.
— Горкият стар Маджид — въздъхна тежко Санджай. — Той беше просто… Как, по дяволите, се наричат ония червените? Рибите?
— Червена херинга17 — обясних.
— Да, херинга беше, копелето. Ченгетата — оная путка Патил и неговите хора — решиха, че няма връзка между Сапна и Съвета на Кадер.
Те знаеха колко много Кадер обича Маджид, и насочиха търсенето си другаде. Гани се откачи от куката и след време неговите хора почнаха пак да кълцат разни копелета. Бизнес, както обикновено.
Как го приемаше Кадер?
— Кое? — попита Санджай.
— Говори за убийството на Маджид — намеси се Салман. — Нали така, Лин?
— Да.
Последва кратко колебание — и тримата мъже ме погледнаха. Чертите им бяха застинали неподвижно в мрачни, почти възмутени изражения, сякаш им бях задал неучтив или срамен въпрос. Но погледите им, в които просветваха тайни и лъжи, като че бяха разкаяни и нажалени.
17
Идиом — примамка за отвличане на вниманието. — Б.пр.