Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— За кучето на Ранджит! — повторихме.
— И за коня му! — додаде Викрам. — И за коня на съседа му!
— За коня на Ранджит!
— И… за конете… по принцип!
— И за влюбените навсякъде! — предложи Дидие.
— И за влюбените… навсякъде… — повторих.
Но някак си, по някакъв начин, по някаква причина, любовта бе умряла в мен и аз внезапно го осъзнах; и изведнъж се изпълних с увереност. Не, чувствата ми към Карла не си бяха отишли съвсем. Те никога не си отиват съвсем. Но нямаше и помен от ревността, която някога бих почувствал към непознатия Ранджит. Нямаше гняв към него и нямаше болка заради нея. Седях там и се чувствах вцепенен и изпразнен, сякаш войната, и загубата на Кадербай и Халед, и сблъсъкът лице в лице с мадам Жу и нейните близнаци бяха налели обезболяваща струя в сърцето ми.
Вместо болка, имаше почуда — не се сещам за друг начин, по който да опиша чувствата си — предизвикана от предателството на Абдул Гани. И зад това почти свръхестествено смайване се спотайваше глух, пулсиращ, фаталистичен ужас. Защото дори и в този миг кървавото бъдеще, в което ни беше вкарало неговото предателство, се разгръщаше и се изливаше в живота ни като внезапно принуден от сушата да разцъфне розов цвят, чиито червени листенца се сипят по сухата, неумолима земя.
Трийсет и девета глава
Един час след като излязох от къщата на Абдул Гани, за да се срещна лице в лице с Мадам Жу, Назир и трима от най-доверените му хора разбили вратата на съседната къща и преминали през дългата работилница в мазето, свързваща двете сгради. Горе-долу по времето, когато аз се промъквах през развалините на разрушения Дворец на мадам Жу, Назир и хората му, с плетени черни маски, бутнали капака на пода в кухнята на Гани и влезли у тях. Хванали готвача, градинаря, двамата прислужници на Абдул и фалшификаторите от Шри Ланка, Вилу и Кришна, и ги заключили в една стаичка в мазето. Докато съм се изкачвал по обгорялото стълбище на Двореца към таванската стая, където намерих мадам Жу, Назир се прокраднал на горния етаж до огромния кабинет на Абдул и го заварил да седи в креслото, ридаещ и неподвижен. По-късно, горе-долу по времето, когато аз разтворих стиснатия юмрук на моето отмъщение и пожалих съсипания си враг, точещата лиги Мадам, Назир отмъстил за себе си и за Кадер Хан, като убил предателя, продал всички ни в Пакистан.
Двама мъже притиснали ръцете на Абдул към креслото, а третият дръпнал главата му назад и го накарал да отвори очи. Назир свалил маската си. Взрян в очите на Абдул, той го пронизал в сърцето. Абдул сигурно е знаел, че трябва да умре. Седял е сам и е очаквал убийците си. Но викът му, казват, идвал чак от ада.
Съборили тялото му от креслото на излъскания под, и докато аз съм се бил с Раджан и близнака му в таванската стая в другия край на града, Назир и хората му отсекли със сатъри ръцете, стъпалата и главата на Абдул и разпръснали парчетата от трупа му из огромната къща точно както Абдул Гани заповядвал на убийците Сапна да постъпят с разчленения труп на стария верен Маджид. А когато съм си тръгвал от разрушения Дворец със сърце, свободно и изпълнено с покой за първи път след толкова много месеци, изпълнени с копнеж за мъст, Назир и хората му освободили Кришна, Вилу и прислугата — решили, че те нямат никакво участие в предателството на Гани — а после напуснали къщата и тръгнали да издирват членовете от групата на Гани, за да ги избият до крак.
— Гани от много време се беше побъркал, йаар — вметна Санджай Кумар, докато превеждаше свободно разказа на Назир от урду на английски. — Смяташе, че Кадер е полудял. Мислеше, че е… обсебен, разбираш ли? Беше си въобразил, че Кадер ще изгуби целия си бизнес, всичките си пари и цялата си власт в Съвета. Мислеше, че Кадер харчи твърде много за Афганистан, войната и прочие. Знаеше, че Кадер е планирал всякакви други мисии — разни неща в Шри Ланка, Нигерия и тям подобни. И затова, след като не можа да разубеди Кадер, нито да го накара да се промени, той реши да използва цялата тази история със Сапна. Това със Сапна беше начинание на Гани от самото начало.
— Цялото ли? — попитах.
— Разбира се — отвърна Санджай. — На Гани и на Кадер. Но го оглавяваше Гани. Използваха историята със Сапна, за да получат онова, което искаха от ченгетата и от властите.
— Как?
— Идеята на Гани беше да наплашат всички — ченгетата, политиците и другите Съвети — с общ враг. Това беше Сапна. Когато тези типове, Сапна, започнаха да кълцат хора навсякъде из града, да приказват за революция и че Сапна бил царят на крадците и така нататък, всички се разтревожиха. Никой не знаеше кой стои зад всичко това. Това ги накара да работят заедно с нас, за да хванем копелето, в замяна на нашата помощ. Но Гани се надяваше да му се отвори възможност да посегне на самия Кадер.