Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ШЕСТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че сухоземният Абдуллах възкликнал:
— Ама, братко, ти за това ли ме доведе тук — да ме правиш на смях пред жена си и децата си!
— Извинявай, братко! — казал морският Абдуллах. — Просто хора без опашки при нас няма! Ако някой се роди без опашка, султанът го взема при себе си, за да го разсмива! Ти не им се сърди, братко, жена и деца нали са — толкова им е умът! — и викнал на челядта си: — Я млъкнете!
Те притихнали. Но докато разговаряли така, дошли десет едри, силни и мощни мъже и рекли:
— Ей, Абдуллах, царят научи, че при тебе гостува един от безопашатите сухоземни!
— Така е! — отговорил той. — Той ми е приятел и гост! Скоро ще го върна на сушата!
— Царят нареди да не се връщаме в двореца без него! — рекли те. — Ако искаш, доведи го при царя, за да му кажеш лично това, което ни каза!
— Братко! — казал морският Абдуллах. — Не може да скършим хатъра на царя! Не се бой, ако трябва, ще се боря до смърт, за да те пусне! Дано така е пожелал Аллах! Няма що да сторим — видели са те, царят е разбрал, че си от земните хора! Като разбере, че си невинен, ще те върне на сушата!
Двамата отишли при царя. Щом ги видял, той се разсмял и възкликнал:
— Добре дошъл, безопашати!
И всички, които били около него, се разсмели и възкликнали:
— Ама наистина, за бога, той е без опашка!
Пристъпил напред морският Абдуллах, поклонил се на царя, разказал му за всичко и рекъл:
— Това е същество от сухоземните хора. Той ми е приятел! Не му се нрави да живее между нас, защото обича да яде рибата печена или готвена! Моля те, разреши ми да го върна на сушата!
— Щом не му се нрави да живее между нас — казал царят, — разрешавам ти да го отведеш на сушата, но преди това трябва да ми погостува! — и наредил: — Сложете трапеза за госта!
Донесли риба от най-различни видове и цветове и рибарят ял, подчинявайки се на царската заповед. После царят рекъл:
— Пожелай си нещо от мене!
— Желая да ми дадеш някои скъпоценности! — рекъл рибарят.
— Отведете го в къщата със скъпоценностите и му дайте най-отбраното, от което има нужда! — наредил царят.
Отвел го приятелят му в къщата със скъпоценностите и му отбрал толкова, колкото двамата можели да носят. После се върнал в дома си, извадил една кесия и му я подал:
— Вземи този дар и го отнеси при гроба на пророка!
Взел рибарят кесията, без да знае какво има в нея, и тръгнал към сушата. По пътя видял някаква веселба, разтегнати трапези с риба по тях, хората пеели, ядели, пиели и се радвали.
— Каква радост е споходила тези хора? — запитал рибарят. — Да не би да имат сватба?
— Не, не е сватба, а някой от тях е умрял! — отговорил морският Абдуллах.
— Да не би, когато някой от вас умре, вие да се радвате, пиете и ядете? — възкликнал сухоземният Абдуллах.
— Разбира се! А вие, сухоземните, какво правите?
— Щом умре някой, ние тъжим по него, плачем, жените дерат лицата си, скубят косите си и разкъсват дрехите си от тъга!
Морският Абдуллах се втрещил в лицето му и възкликнал:
— Върни ми дара!
Рибарят му подал кесията. Онзи го изтеглил на сушата и рекъл:
— Край на нашата дружба! От този ден нито ти ще ме видиш мене, нито аз — тебе!
— Ама защо приказваш така? — възкликнал рибарят.
— Нали вие, сухоземните хора, вярвате в Аллаха?
— Разбира се, че вярваме в Аллах!
— Как може да не се радвате, когато Аллах прибира своя дар, ами плачете за него! Как тогава може да ти дам дара за пророка Мохамед? Когато ви се роди дете, вие му се радвате, защото знаете, че Аллах му е дал в дар душа! А защо страдате и ви е тежко, когато той просто си вземе обратно този дар? Е, ние нямаме нужда от дружбата с вас!
Оставил го и се върнал в морето. Абдуллах се облякъл, взел скъпоценностите и отишъл при царя, който го срещнал с голямо нетърпение, зарадвал му се и възкликнал:
— Какво става с тебе, зетко? Защо те нямаше толкова време?
Абдуллах му разказал какво му се било случило — какво бил видял и преживял и какво му бил казал накрая морският Абдуллах.
Минало време. Абдуллах все излизал на морския бряг, викал приятеля си, но той не идвал и не се отзовавал. Накрая рибарят престанал да вика. Царят, зетят му и народът им заживели щастливо и трудолюбиво, докато и при тях не дошъл онзи, който сладостите прекъсва и близък от близък откъсва. Всички измрели… Хвала на Вечно живия, който е безсмъртен, нему принадлежат царства и поданици, той може всичко и поклонът пред него е благо и упование…