Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Реейки се в огромното поле на предположения, възникнали от тази мисъл, по-възрастният мистър Уелър остави лулата си на масата и заразбутва огъня, потънал в разсъждения.
Докато възрастният джентълмен бе зает по този начин, една много закръглена, облечена в траур готвачка, която дотогава бе шетала нещо край тезгяха, се вмъкна в стаичката и ухилвайки се на Сам вместо поздрав, се изправи мълчаливо зад стола на баща му, като обяви присъствието си с леко покашляне; щом то не привлече вниманието му, последва второ, по-звучно.
— Ехей! — стресна се мистър Уелър старши, изпускайки ръжена и отдръпвайки бързо стола си. — К’во има още?
— Да ви дам чаша чай, хайде, бедна душичке — отвърна закръглената дама ласкаво.
— Не ща! — отвърна мистър Уелър доста необуздано. — Върви по… — мистър Уелър тутакси се поправи — върви по-далеч.
— Ох, боже, боже! Как нещастието променя хората! — възкликна дамата, обръщайки очи нагоре.
— Да, само туй нещастие и докторът могат да променят моето сегашно положение — промърмори мистър Уелър.
— Не съм виждала досега мъж да се гневи толкова — рече закръглената особа.
— То си е за мое добро: хич не се безпокой, както се утешавал един разкаян пакостник, докато го налагали — отвърна възрастният джентълмен.
Закръглената особа поклати глава съчувствено и състрадателно; после се обърна към Сам и го запита дали баща му не трябва да направи усилие да се съвземе, а не да се поддава на мрачното си настроение.
— Видите ли, мистър Самюъл — рече закръглената особа, — аз още вчера му казах, че той непременно ще се почувствува самотен, друго не може и да очаква, сър; но той не бива да отпада духом, щото, божичко, на всички ни е мъчно за неговата загуба и сме готови да направим всичко за него, а човек никога не е чак в толкова лошо положение, мистър Самюъл, та да не може да се оправи. Туй ми го каза един много почтен човек, когато моят мъж почина. — Тук говорителката сложи ръка на устата си и отново се покашля, хвърляйки много нежен поглед към мистър Уелър старши.
— Тъй кат’ не се нуждая никак от вашия разговор точно сега, госпожа, ще бъдете ли тъй добра да се от-теглите? — запита мистър Уелър със строг, равен глас.
— Ах, мистър Уелър — рече закръглената особа. — Та аз ви приказвах само от доброта.
— Много вероятно, госпожа — отвърна мистър Уелър. — Сами, изпрати госпожата до вратата и затвори след нея.
Този намек не остана незабелязан от закръглената особа; защото тя веднага напусна стаята и затръшна вратата след себе си, след което мистър Уелър се облегна назад в стола си изпотен целият и каза:
— Сами, ако остана самичък тук една седмица — само една седмица, момчето ми, — ей таз жена ще ме принуди да се оженя насила за нея, преди да са минали седемте дена.
— Хайде де! Толкоз ли е влюбена в тебе? — запита Сам.
— Влюбена! — отвърна баща му. — Не мога да се отърва от нея. Ако ме затворят в огнеупорна каса с патентована ключалка, тя пак ще изнамери как да ме докопа, Сами.
— Я гледай к’во било, да тичат толкоз подир тебе! — рече усмихнато Сам.
— Никак не се перча с туй, Сами — отвърна мистър Уелър, като ръчкаше яростно огъня. — Туй е ужасна ситуация. Направо ще ме изгонят вън от къщи някой ден заради туй. Ама душата й едва беше излязла от тялото на горката ти мащеха и хоп: една бабичка ми праща гърне сладко, друга пък — желе, а трета ми попарва чай от лайкучка, цяла голяма кана, дявол да го вземе, и ми я носи в къщи тя самата. — Мистър Уелър млъкна, а по лицето му се четеше крайно отвращение; и добави, след като се поогледа:
— Те всичките са вдовици, Сами, всички до една освен оная с чая от лайкучка: тя е неомъжена, девойче на петдесет и три лазарника!
Сам отвърна единствено с шеговит поглед, а старият джентълмен, разчупвайки най-сетне една упорита буца въглища с такова злобно и напрегнато изражение, сякаш беше главата на една от горепоменатите вдовици, рече:
— Кратко казано, Сами, усещам се в безопасност само кат’ съм на капрата…
— Защо се усещаш там по̀ на безопасност, отколкото другаде? — прекъсна го Сам.
— Щот’ кочияшът е човек с особени предимства — отвърна мистър Уелър, като впери очи в сина си. — Щот’, к’вото си прави кочияшът, без да го подозират, другите не могат го прави; щот’ кочияшът мож’ да е в много дружески отношения с осемнайсет мили жени по пътя и пак никой не смята, че трябва да се ожени за някоя от тях. А кой друг мъж може да ти каже същото, Сами?