Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

— А заведението? — попита Сам.

— Заведението, Сами — отвърна възрастният джентълмен, — с все запаси и покъщнина и с откупуване на клиентелата ще се продаде с частен договор; а двеста лири от тез пари, както го поиска мащеха ти малко преди да умре, ще се внесат на твое име в… как пък им викаха на онез неща?

— К’ви неща? — запита Сам.

— Онез неща, дет’ винаги вървят ту нагоре, ту надолу в Сити.

— Омнибуси? — подхвърли Сам.

— Глупости — отвърна мистър Уелър. — Онез неща, дет’ все си менят цената и са свързани, тъй или иначе, с държавни дългове, чекови сметки и тям подобни.

— О, облигации — сети се Сам.

— Ъхъ — отвърна мистър Уелър, — облизвации; двеста лири от парите, Сами, ще се внесат на твое име в облизвации; четири и половина на сто сигурна лихва, Сами.

— Много мило, дето старата дама се е сетила за мене — рече Сам, — и аз съм й много задължен.

— Останалото ще се внесе на мое име — продължи мистър Уелър старши, — а щом хвърля топа, то ще премине на тебе; ама ти внимавай да не го похарчиш изведнъж, момчето ми, гледай някоя вдовица да не надуши богатството ти, инак с тебе е свършено.

Изказал своето предупреждение, мистър Уелър се върна към лулата си с поразведрено лице; след този делови разговор сякаш му бе доста олекнало на душата.

— Някой чука на вратата — рече Сам.

— Остави го да чука — с достойнство отвърна баща му.

Сам изпълни заръката. Чу се второ почукване, и трето, а после дълга поредица от чукания; Сам попита защо не се допуща чукащият вътре.

— Пст — прошепна мистър Уелър уплашено, — не им обръщай внимание, Сами, туй май е една от вдовиците.

Тъй като никакво внимание не бе обърнато на почукванията, незнайният посетител се осмели след кратка пауза да открехне вратата и да надзърне. Не беше женска главата, провряла се през леко отворената врата, а дългите черни кичури и зачервеното лице на мистър Стигинс. Лулата на мистър Уелър падна от ръцете му.

Преподобният джентълмен отваряше вратата малко по малко, на едва забележими степени, а щом отворът стана достатъчно широк, за да може да се провре мършавото му тяло, той се плъзна вътре и затвори след себе си крайно грижливо и безшумно. Вдигна ръце и очи в знак на безграничната си печал заради нещастието, постигнало този дом, пренесе креслото с високо облегало до обичайния си кът край камината, седна на крайчеца и като измъкна от джоба си кафява носна кърпа, захвана да си търка зрителните органи.

Докато ставаше това, мистър Уелър старши седеше облегнат назад на своя стол с широко отворени очи, стиснал здраво колене, а цялото му лице изразяваше крайното му, безпределно изумление. Сам бе седнал срещу него и чакаше, горящ от любопитство, как ще завърши тази сцена.