Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Да, туй е доста вярно — рече Сам.
— Ако твойто началство беше кочияш — заразсъждава мистър Уелър, — смяташ ли, че съдебните заседатели щяха да го осъдят, ако въобще е възможно нещата в такъв случай да стигнат чак дотам? Нямаше да посмеят.
— Защо не? — запита доста пренебрежително Сам.
— Защо ли? — отвърна мистър Уелър. — Щот’ много щяха да си изкривят душата. Редовният кочияш е нещо кат’ брънка между моминството и женитбата и всеки практически човек го знае.
— Аха! Искаш да кажеш, че са общи любимци и никоя жена не може да ги надхитри, а?
Баща му кимна.
— А как въобще се стига дотам — продължи родителят Уелър, — не мога ти каза. Що става тъй, че кочияшите на дилижанси за дълги разстояния са толкоз притегателни и толкоз ги уважават — обожават ги, мож’ да се каже — всички млади жени по всички места, отдето минават, не зная. Зная само, че е тъй. То е някакво природно правило — диспансер, както казваше горкичката ти мащеха.
— Диспенсация101 — поправи го Сам.
— Отлично, Сами, диспенсация, ако повече ти харесва — отвърна мистър Уелър. — Аз му казвам диспансер и винаги тъй го пишат по всички места, дето ти дават лекове без пари, ама в твои шишета; ето това е.
С тези думи мистър Уелър пак си напълни и запали лулата и придавайки отново на лицето си замислено изражение, продължи както следва:
— И тъй, момчето ми, щот’ не виждам за какъв дявол да стоя тука и да трябва, волю-неволю, да се оженя, а пък също не ми се иска да се разделям завинаги с онез забележителни членове на нашто общество, аз реших да я карам безопасно и пак да се настаня в „Красивата дивачка“; там съм кат’ риба в морето, Сами.
— А заведението? — попита Сам.
— Заведението, Сами — отвърна възрастният джентълмен, — с все запаси и покъщнина и с откупуване на клиентелата ще се продаде с частен договор; а двеста лири от тез пари, както го поиска мащеха ти малко преди да умре, ще се внесат на твое име в… как пък им викаха на онез неща?
— К’ви неща? — запита Сам.
— Онез неща, дет’ винаги вървят ту нагоре, ту надолу в Сити.
— Омнибуси? — подхвърли Сам.
— Глупости — отвърна мистър Уелър. — Онез неща, дет’ все си менят цената и са свързани, тъй или иначе, с държавни дългове, чекови сметки и тям подобни.
— О, облигации — сети се Сам.
— Ъхъ — отвърна мистър Уелър, — облизвации; двеста лири от парите, Сами, ще се внесат на твое име в облизвации; четири и половина на сто сигурна лихва, Сами.
— Много мило, дето старата дама се е сетила за мене — рече Сам, — и аз съм й много задължен.
— Останалото ще се внесе на мое име — продължи мистър Уелър старши, — а щом хвърля топа, то ще премине на тебе; ама ти внимавай да не го похарчиш изведнъж, момчето ми, гледай някоя вдовица да не надуши богатството ти, инак с тебе е свършено.
Изказал своето предупреждение, мистър Уелър се върна към лулата си с поразведрено лице; след този делови разговор сякаш му бе доста олекнало на душата.
— Някой чука на вратата — рече Сам.
— Остави го да чука — с достойнство отвърна баща му.
Сам изпълни заръката. Чу се второ почукване, и трето, а после дълга поредица от чукания; Сам попита защо не се допуща чукащият вътре.
— Пст — прошепна мистър Уелър уплашено, — не им обръщай внимание, Сами, туй май е една от вдовиците.
Тъй като никакво внимание не бе обърнато на почукванията, незнайният посетител се осмели след кратка пауза да открехне вратата и да надзърне. Не беше женска главата, провряла се през леко отворената врата, а дългите черни кичури и зачервеното лице на мистър Стигинс. Лулата на мистър Уелър падна от ръцете му.
Преподобният джентълмен отваряше вратата малко по малко, на едва забележими степени, а щом отворът стана достатъчно широк, за да може да се провре мършавото му тяло, той се плъзна вътре и затвори след себе си крайно грижливо и безшумно. Вдигна ръце и очи в знак на безграничната си печал заради нещастието, постигнало този дом, пренесе креслото с високо облегало до обичайния си кът край камината, седна на крайчеца и като измъкна от джоба си кафява носна кърпа, захвана да си търка зрителните органи.
Докато ставаше това, мистър Уелър старши седеше облегнат назад на своя стол с широко отворени очи, стиснал здраво колене, а цялото му лице изразяваше крайното му, безпределно изумление. Сам бе седнал срещу него и чакаше, горящ от любопитство, как ще завърши тази сцена.
101
Освен освобождаване от задължения и позволително на английски думата има още няколко значения: съдба, повеля, закон и др.