Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Гледай! — презрително рече тя. — Ти си ми изпратил тези писма с измисленото име, под което се криеш сега. Едното е адресирано дотук, а другото — до някакво място по пътя ми. Не съм разчупвала печатите. Вземи си ги.
Тя ги смачка с ръка и ги захвърли в краката му. Когато го погледна отново, върху лицето й грееше усмивка.
— Тази вечер се срещнахме и тази вечер ще се разделим — рече тя. — Много бързо си почнал да мечтаеш за сицилиански дни и сладострастен отдих. Би могъл по-дълго време да ласкаеш, да сервилничиш и да играеш предателската си роля, за да забогатееш повече. Скъпо купуваш сластолюбивото си уединение.
— Едит! — възрази той и й се закани с ръка. — Седни! Стига с тези работи! Какъв дявол те е прихванал!
— Дяволите са безкрайно много на брой — отвърна тя и изправи гордата си снага, сякаш се канеше да го смачка. — Вие двамата с господаря ти сте ги развъдили в самия пъкъл и сега те ще ви разкъсат и двамата. Предала него, предала невинното му дете, предала всичко и навсякъде! Върви сега и се похвали с победата си над мен, но поне веднъж скръцни със зъби, за да се разбере, че лъжеш.
Той стоеше пред нея, мърморейки заканително и озъртайки се, сякаш търсеше нещо, което ще му помогне да я сломи. Но тя стоеше неукротима насреща му, без да й мигне окото.
— Всяка твоя хвалба — рече тя — ще бъде победа за мен. Аз се спрях на теб като на най-подлия човек, когото познавам, паразита и оръдието на високомерния тиранин, за да нанеса на този тиранин по-дълбока и мъчителна рана. Хвали се и отмъсти на него заради мен. А ти добре знаеш как дойде тук тази вечер. Добре знаеш как стоиш свит и разтреперан сега. Виждаш се сам в истинската си светлина — напълно презрян, макар и не толкова отвратителен, колкото те виждам аз. Хвали се и отмъсти на себе си заради мен!
Пяна излезе на устата му, а на челото му изби пот.
Ако само за миг бе усетил неувереност у нея, той би я хванал натясно, но тя бе твърда като скала и не откъсваше от него изпитателния си поглед.
— Ние няма да се разделим по този начин — каза той. — Да не би да смяташ, че съм глупак и ще те оставя да си тръгнеш в състоянието на безумие, което те е обзело?
— А ти да не би да смяташ — отвърна тя, — че можеш да ме задържиш?
— Ще се опитам, скъпа моя — рече той и свирепо поклати глава.
— Бог да ти е на помощ, ако се опиташ да го направиш, като се приближиш до мен! — каза тя.
— А какво ще кажеш — попита той, — ако от моя страна няма никакви хвалби и самохвалства? Какво ще кажеш, ако аз също променя поведението си? А? — Зъбите му отново проблеснаха. — Ние трябва да стигнем до споразумение, защото в противен случай аз също мога да взема неочакван за теб курс. Седни, седни!
— Твърде късно е! — извика тя, а от очите й захвърчаха искри. — Аз съм оставила вятъра да отвее доброто ми име и репутация. Аз съм приела да понеса позора, който ще легне върху мен. Зная, че той ще бъде незаслужен и на теб това ще ти е известно, но той няма да знае, не би могъл да узнае и не ще узнае. Ще умра, но дума няма да пророня. Именно затова съм тук сама с теб в късна доба. Именно затова се срещнах тук с теб под чуждо име в качеството на твоя съпруга. Именно затова позволих лакеите да ме видят и да разберат, че оставам тук сама. Сега нищо не е в състояние да те спаси.
Той би продал душата си, само и само да можеше да я види прикована на пода, красива, с безпомощно отпуснати ръце, изцяло отдадена на неговата власт. Обаче не можеше да я погледне, без да бъде обзет от страх. Усещаше, че у нея напира сила, която е неудържима. Виждаше, че тя е готова на отчаяни действия и в неутолимата си ненавист към него няма да се спре пред нищо. Проследи с поглед ръката й, която със сурова, жестока решимост притискаше бялата гръд, и си помисли, че ако тази ръка се вдигне над него и не го улучи, тя незабавно ще прониже същата тази гръд.
И затова не смееше да пристъпи към нея. Вратата, през която бе влязъл, се намираше зад гърба му и той отиде да я заключи.
— А накрая чуй моето предупреждение. Бъди нащрек! — рече тя и отново се усмихна. — Ти си предаден — такава е съдбата на всички предатели. Известно е, че ти се намираш в този град или че трябва да дойдеш тук. Да умра, ако не казвам истината — тази вечер видях на улицата моя съпруг в една карета.
— Лъжеш, кучко! — възкликна Каркър.
В същия миг звънецът във вестибюла силно иззвъня. Той пребледня, а тя вдигна ръка подобно магьосница, която чрез заклинания е предизвикала този звук.
— Ето! Чуваш ли?