Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— И залагаше на него — още веднъж повтори тя — и ме преследваше. Още в деня на сватбата си аз разбрах, че съм изложена на нов позор — на домогванията и преследванията (те бяха така очевидно изразени, сякаш бяха написани на хартия с най-цинични думи и тази хартия непрестанно ми се тикаше в ръката) от страна на един подъл негодник. Тогава почувствувах, че това е най-голямото унижение в живота ми. Моят собствен съпруг ми навлече този позор и го стовари отгоре ми. Той ме натика в него със собствените си ръце, по своя воля и ме подлагаше на него стотици пъти. И така, принудена от тях двамата да се лиша от всякакъв покой, принудена от тях двамата да се откажа от последната капчица обич и нежност, останали в мен, за да не предизвикам нова беда за невинния обект на моята любов, тласкана от един към друг, едва измъкнала се от единия, веднага нападана от другия, аз бях обладана от безумна ненавист и към двамата. Не бих могла да кажа към кого от двамата ненавистта ми беше по-голяма — към господаря или към слугата.
Той внимателно я наблюдаваше, докато тя стоеше изправена пред него с цялото величие на гневната си красота. Разбра, че тя е непоколебима, неустрашима и ни най-малко не се бои от него, сякаш той бе някакъв червей.
— Какво бих могла да ти говоря за чест и целомъдрие! — продължаваше тя. — Какво значение би могло да има то за теб! И какво значение би могло да има, изречено от моята уста! Но те уверявам, че от омраза кръвта ми направо кипва в жилите при най-малкия допир до ръката ти. От първия миг, когато те видях и те намразих, до настоящия момент, когато инстинктивното ми отвращение към теб се е засилило в резултат на опознаването на характера ти, ти си бил за мен гнусно същество, което няма равно на себе си на земята. Какво ще кажеш на това?
Той отвърна с лека усмивка:
— Да! Какво мога да кажа, кралице моя?
— Същата тази вечер, насърчен от сцената, в която взе лично участие, ти се осмели да влезеш в стаята ми и да разговаряш с мен — продължаваше тя. — И какво се случи тогава?
Той сви рамене и отново се изсмя.
— Какво се случи тогава? — повтори тя.
— Паметта ти е толкова добра — отвърна той, — че ти несъмнено си спомняш.
— Спомням си — рече тя. — Слушай! Когато предложи това бягство — или по-скоро бягството, което си представяше, — ти ми каза, че с мен вече е свършено, тъй като съм била допуснала тази среща, давайки ти възможност да бъдеш заварен в спалнята ми, ако счетеш това за необходимо, тъй като съм ти разрешавала много пъти да бъдеш насаме с мен, като съм създавала благоприятни случаи за това, и открито съм признавала, че не съм изпитвала никакво друго чувство към мъжа си освен отвращение, а лично към себе си съм била безразлична. Ти ми каза, че било в твоя власт да опетниш името ми на порядъчна съпруга и моята репутация на добродетелна жена зависела изцяло от теб.
— В любовта всичко е разрешено — прекъсна я той с усмивка. — Стара поговорка…
— Същата тази вечер — продължи Едит — приключи борбата, която дълго време бях водила вътре в себе си, не заради доброто ми име и всъщност и аз не знам с какво, навярно с привързаността ми към това мое последно убежище. Същата тази вечер аз се отказах от всичко друго освен от своя гняв и ненавист. Нанесох удар, който повали надменния ти господар в калта, а тебе те заставих да застанеш пред мен лице в лице и да чуеш какви са намеренията ми.
Той скочи от стола и силно изруга. Тя притисна ръка към гърдите си, но пръстите й не потрепваха, а лицето й бе неподвижно. Те и двамата стояха като заковани, а помежду им бяха масата и столът.
— Когато забравя, че този мъж допря устните си до моите същата тази вечер и ме взе в обятията си, както направи и преди малко — заяви Едит, сочейки с пръст към него, — когато забравя за позорното петно от целувката му върху бузата ми, бузата, до която Флорънс щеше да допре невинното си лице, когато забравя за срещата си с Флорънс в мига, в който позорното петно все още гореше на бузата ми, когато забравя как при вида на Флорънс шеметно ме обзе мисълта, че освобождавайки я от мъките, причинени й от моята любов, аз опозорявам и опетнявам и нейното име и занапред завинаги ще остана в съзнанието й като грешницата, която тя е трябвало да отбягва — тогава чак, мой съпруже, с когото вече аз съм разведена, ще забравя тези две изминали години, ще поправя стореното и ще те извадя от заблуждението.
За миг тя бе насочила нагоре святкащите си очи, но после отново ги втренчи в Каркър и му подаде няколко писма с лявата си ръка.