Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Тази вечер само в една стая — най-малката от току-що изброените — можеше да се види ослепителният блясък на свещите, отразяващ се в огледалата, позлатата и ярките цветове. Ако се погледнеше към тази стая от оскъдно осветения вестибюл през отворените врати на другите помещения, тя приличаше на блестящ скъпоценен камък. В центъра на това сияние седеше красива жена — Едит.
Тя бе сама. Все същата непокорна, високомерна жена. Страните й бяха леко хлътнали, очите й бяха станали по-големи и по-силно блестяха, но надменната й осанка не се бе променила. Върху лицето й не се долавяше срам, нито пък закъсняло разкаяние превиваше гордо изправената й шия. Все така властна и величествена, все така безучастна към себе си и всичко наоколо, тя седеше, свела тъмните си очи, и очакваше някого.
Тя не убиваше бавно точещото се време с книга, ръкоделие или каквото и да е друго занимание, а със собствените си мисли. Проникната бе от намерение, достатъчно силно, за да ангажира съзнанието й и да запълни времето й. Със стиснати устни — които се разтреперваха, ако само за миг изгубеше контрол над себе си, — с потръпващи ноздри, със здраво хванати една в друга ръце, тя седеше и чакаше, а намерението в сърцето й укрепваше.
Когато чу да се отключва външната врата и долови стъпки във вестибюла, тя се сепна и извика! „Кой е?“ Отговориха й на френски и двама лакеи, подрънкващис подноси, влязоха вътре, за да сервират вечерята.
Тя попита кой им е наредил да правят това.
— Мосю даде такива разпореждания, когато пожела да наеме стаите. Мосю каза, когато постоя тук за един час en route94 и остави писмото за мадам… мадам, разбира се, го е получила?
— Да.
— Хиляди извинения! — Внезапното опасение, че може да е забравено да се предаде писмото изведнъж изпълни слугата от съседния ресторант — плешив човек е голяма брада — с ужас. Мосю бил казал, че вечерята трябвало да бъде сервирана в този час, а също и че уведомявал мадам в писмото си относно дадените от него разпореждания. Мосю бил оказал голяма чест на „Златната глава“, изразявайки желанието вечерята да бъде изискана и богата. Мосю щял да се увери, че доверието му в „Златната глава“ било напълно основателно.
Едит не пророни ни дума повече, а замислено наблюдаваше как сервират масата за двама и слагат виното. Преди да са свършили, тя стана, взе лампата, влезе в спалнята и в предната гостна, където бързо и внимателно огледа вратите и по-специално една врата в спалнята, водеща към тесния коридор. Тя взе ключа оттам и го постави от външната страна. После отново се върна.
Слугите — вторият бе мургав, жлъчен субект, облечен с жакет, гладко избръснат, с късо подстригана коса — приключиха със сервирането и застанаха прави, съзерцавайки масата. Този, който я бе заговорил пръв, попита дали мадам смята, че мосю ще дойде скоро.
Тя каза, че не знае, но й било все едно.
Пардон! Вечерята оттатък е готова! Към нея трябва да се пристъпи веднага. Мосю (който говорел френски като ангел или като французин — това било едно и също нещо) наблегнал специално на своята точност. Та нали английската нация се слави със своята точност! Ах! Какъв е този звук! Боже мой, това е самият мосю! Ето го!
И действително мосю, комуто другият лакей бе отворил вратата, влезе, проблясвайки със зъбите си, мина през тъмните помещения, напомнящи вход на пещера, приближи се, гордо изправен, до храма на светлината и краските, прегърна мадам и се обърна към нея на френски, наричайки я „своята очарователна съпруга“.
— Господи! Мадам ще припадне! Мадам премаля от радост! — високо извика плешивият лакей с брадата, забелязал това.
94
En route (фр.) — пътем.