Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Малкият ключ, който се намираше в писмото, беше от едно шкафче в будоара. Нетърпелив да узная какъв можеше да бъде подаръка, направен ми по почина на нейния приятел, отключих веднага и намерих едно пакетче, което съдържаше писмо и кожена кутийка.
„Това, което надявам се ще направи този подарък ценен, — гласеше писмото, — е портретът на една жена, която те обожава. Нашият приятел притежаваше два от тях, но приятелството му към теб му внуши щастливата мисъл да ти отстъпи единият. Кутията съдържа моят портрет в двоен образ под две различни ключалки, ако отместиш настрана основата на кутията по продължение на страната й, ще ме видиш като калугерка, ако натиснеш върху тясната страна, то ще видиш, че отскача едно капаче и ще се представя пред очите ти в състоянието, както ме е създала природата.
Невъзможно е, влюбени приятелю, някоя друга жена да те е обичала толкова много, както те обичам аз. Нашият приятел изостри страстта ми чрез ласкателното признание, с което говори за теб. Не мога да реша, кое е по-голямо щастие за мен: един такъв приятел ли да притежавам, или един такъв възлюбен, тъй като не мога да си представя, че някой би могъл да се сравни с двама ви.“
Кожената кутийка съдържаше една табакера и няколко зрънца испански тютюн доказаха, че последната е била употребявана. Последвах указанията в писмото и видях първо моята любима като калугерка, представена права и в полупрофил. Вторият портрет ми я показа гола, легнала върху черна атлазена постелка в положение на мадоната на Кореджо. Тя гледаше към Амур, който бе поставил своя колчан със стрелите пред себе си и седеше прелестно върху монашеските й дрехи. Това беше толкова красив подарък, че аз не се считах достоен за него. Написах й едно писмо, в което най-горещата благодарност се смесваше в изразите на най-пламенната любов. Шкафчето съдържаше в чекмеджетата си всички нейни диаманти и четири кесии пълни с цехини. Възхитих се от благородното й доверие, като заключих отново шкафчето, оставяйки съвестно всичко на мястото си. След това отпътувах за Венеция. Ако бих могъл да се отскубна от властта на щастието — искам да кажа: ако бях престанал да играя, то бих бил щастлив във всяко отношение.
Моят портрет бе изготвен извънредно художествено, понеже беше предназначен да се носи на врата, го прикрепих на шест лакти дълго венецианско синджирче с испанска бримка и по този начин приготвих един много изискан подарък. Тайната пружина се намираше в пръстена, на който висеше медальона, тъй че много трудно можеше да се открие. За да се постави пружината в действие и се открие портрета, пръстенът трябваше да се дръпне силно и по особен начин. Щом се затвореше отново медальона, виждаше се само Благовещението и по този начин това беше един хубав накитен предмет за една калугерка.
Вечерта в деня на Тримата царе се отправих рано с моя медальон в джоба към пиаца Сан Джовани в Сан Паоло и застанах на пост до хубавата статуя, издигната на героя Колеони, който — ако не лъже тайната история — е бил отровен.
Точно в два часа видях моята възлюбена да слиза от гондолата, беше в женско облекло и добре маскирана. Ние посетихме операта в театъра Сан Самуеле, след втория балет отидохме в Ридото, където й правеше голямо удоволствие да види благородните дами, които единствено имаха привилегията да седят там с открити лица. След като се разходихме половин час в залите, отидохме в голямата игрална зала. Тя остана права до масата на господин Мочениго, който по това време беше най-благородният от аристократичните банкодържатели. Понеже никой не играеше при него, той седеше небрежно, докато една маскирана дама, която познах, му разправяше нещо на ухото. Това беше госпожа Пизани и той беше неин обожател.
М.М. ме попита дали искам да играя, но аз й отговорих:
— Не.
— Аз ще играя с теб на половина — каза тя, — и без да дочака отговора ми извади една кесия и постави един фишек злато върху една карта.
Без да прекъсва разговора си, банкодържателят взе картите, размисли и изтегли, моята приятелка спечели на картата си и спечели още веднъж пароли216.
Банкерът плати, взе друга колода карти и продължаваше да бъбри със своята дама, макар че моята хубавица беше поставила сега на картата си четиристотин цехини. М.М. ми каза на изискан френски:
216
Пароли (итал.) при игра за карти трикратно спечелване на първото залагане. — Б.пр.