Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Страх ме е да не би, като влезем в морето, това чудовище да ме изяде, ако ни срещне!
— Не бой се! Зърне ли те, то ще разбере, че си човешко същество, и ще избяга, защото изяде ли човек — умира! Човешката мас е убийствена за този вид риби! Ние успяваме да съберем мазнината от дроба му само когато някой човек се удави — тогава тялото му се разлага, дандунът го изяжда, като го мисли за някакво морско животно, и умира. Тогава вземаме маста от дроба му, мажем телата си и бродим из морето! Където има човешко същество, дори да са се събрали сто, двеста, даже хиляда дандуна, чуят ли гласа на сухоземен човек — мрат начаса!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Абдуллах се съблякъл, изровил дупка на брега, заровил дрехите си в нея, намазал тялото си от главата до петите с това мазило, влязъл във водата, гмурнал се и отворил очи. Водата нищо не му направила. Завъртял се насам-натам, изплувал отгоре, гмурнал се в дълбините — морската вода стояла на разстояние от него, сякаш бил в шатра.
— Как се чувстваш, братко? — запитал го морският Абдуллах.
— Чувствам се превъзходно, братко! — отговорил сухоземният Абдуллах. — Точно както ми каза — водата не ми пречи да дишам!
— Следвай ме! — казал приятелят му.
Той го последвал. Плували напред, отляво и отдясно сякаш били между планини от вода. Сухоземният Абдуллах разглеждал морските риби, едни били големи, други — малки, една приличала на бивол, друга — на крава, трета — на куче, четвърта — на човешко същество! Но винаги когато се приближавал към някоя, тя бягала от него.
— Братко! — запитал той. — Защо става така, че когато тръгна към някоя риба, тя бяга от мене?
— Защото се боят — всички твари, създадени от Аллах, се боят от човека! — отговорил морският Абдуллах.
Така сухоземният Абдуллах се възхищавал на морските чудеса, докато стигнали висока планина. Заплували покрай нея и изведнъж дочул страшен рев. Обърнал се и видял нещо черно, надвесило се над двамата, много по-голямо от камила.
— Това е дандун! — викнал морският Абдуллах. — Той иска да ме изяде! Викни насреща му, преди да ме е стигнал!
Викнал високо сухоземният Абдуллах, животното изведнъж паднало мъртво и рибарят възкликнал:
— Милостив е Аллах! Нито с меч го ударих, нито с нож! Колко е голямо това същество, а не понесе вика ми — ето че умря!
Стигнали до един град. В него живеели само жени и нито един мъж.
— Що за град е това, какви са тези жени? — запитал рибарят.
— Това е Женският град! — отговорил морският Абдуллах.
— А как тези жени ще раждат, когато при тях няма мъже?
— Морският цар ги е заточил тук — те не забременяват и не раждат! Когато се разгневи на някое от морските момичета, царят го заточава тук и то не може да излезе! Излезе ли — всяка морска твар може да го изяде! Но в другите градове има и мъже, и жени!
— А има ли в морето султан?
— Да, в морето има султан!
— Ех, братко, какви чудеса видях в това море!
— Че какво толкова си видял? И не си ли чувал пословицата: „Чудесата в морето са повече от чудесата на сушата“?
Сухоземният Абдуллах се загледал в момичетата и видял, че лицата им са като месечини, косите им — истински женски коси, но ръцете и нозете им са скрити в тялото и имат подобни на рибешки опашки. После заплували към друг град, който бил пълен с мъжки и женски човекоподобни твари, но и те имали опашки. В града нямало дюкяни да се купува и продава, всички обитатели били голи до последно, всичките им срамни части били открити.
— Братко, ама аз виждам, че тук всички са си голи-голенички! — възкликнал сухоземният Абдуллах.
— Морските хора нямат платове! — отвърнал морският Абдуллах.
— А какво правят, като се оженят, братко?
— Те не се женят! Когато някой хареса някоя и тя него, двамата си свършват работата, без да се женят!
— Но това е срамота! Как така не се годяват, не плащат откуп, не правят сватба, не се женят по закон?
— Ние не сме едно племе! Между нас има мюсюлмани еднобожници, има християни, евреи и други! Женят се само мюсюлманите!
— При вас няма търговия! Какво се дава за откуп за жените, дарявате ли им драгоценни камъни и метали?