Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Охо, ставаш все по-добър? Олеле.
Каладин я погледна безмълвно.
— Объркване. Щедро ще го възприема като знак за изумлението ти, че проявявам чувство за хумор толкова рано. — Шалан се приведе заговорнически и прошепна. — Наистина не съм много остроумна. По една случайност, ти си глупав, затова така изглежда. Контраст, помниш ли?
Тя му се усмихна и продължи да върви, като си тананикаше. Всъщност денят изглеждаше доста по-добре. Защо по-рано тя беше в лошо настроение?
Каладин притича да я настигне.
— Бурята да те отнесе, жено. Не знам какво да правя с теб.
— За предпочитане е да не е труп.
— Изненадан съм, че никой не е свършил тази работа вече. — Каладин поклати глава. — Кажи ми честно. Защо си тук?
— Ами, мостът рухна и аз паднах…
Каладин въздъхна.
— Извинявай. Нещо в тебе ме кара да се заяждам, мостови. Дори сутрин. Както и да е. Защо дойдох тук? Имаш предвид, в Пустите равнини?
Той кимна. Имаше някаква груба хубост в него. Като красотата на скала, за разлика от красотата на изящна скулптура, каквато притежаваше Адолин.
Но напрежението на Каладин я плашеше. Изглеждаше сякаш непрестанно е със стиснати зъби и не може да си позволи — или да позволи другиму — просто да поседне и хубавичко да си почине.
— Дойдох заради работата на Ясна Колин. Изследванията ѝ не бива да се изоставят.
— А Адолин?
— Адолин е приятна изненада.
Минаха край цяла стена, покрита с увиснали ластари, чиито корени бяха високо в скалата, на едно отчупено място. Сгърчиха се и се изтеглиха, когато Шалан наближи. Много са бързи, отбеляза тя. По-бързи са от повечето ластари. Тъкмо обратното на растенията в градините у дома, където насажденията бяха култивирани отдавна. Опита да грабне един и да го отреже, но той се движеше твърде бързо.
Проклятие. Трябваше ѝ парченце, за да може щом се върнат, да завъди растението за опит. Представи си, че е тук да изследва и да записва нови видове и това ѝ помогна да разсее унинието. Чу тихото жужене на Шарка откъм полите ѝ, като че той разбираше какво върши, та да се разсее от трудностите и опасностите. Перна го. Какво щеше да си помисли мостовият, ако чуеше, че дрехата ѝ бръмчи?
— Чакай малко — каза Шалан, когато най-сетне улови един ластар. Каладин се облегна на копието и загледа как тя отрязва крайчеца на растението с ножчето, което държеше в чантата си.
— Изследването на Ясна — подзе той. — Има ли нещо общо с постройките, които се крият тук, под крема?
— Какво те кара да кажеш това? — попита Шалан и прибра растението в празното бурканче от мастило, което държеше за събиране на проби.
— Прекалено много усилия положи да дойдеш тук. Привидно всичко се правеше, за да проучиш какавидата на пропастното чудовище. При това мъртва. Трябва да има нещо повече.
— Виждам, че не разбираш натрапчивото естество на науката.
Шалан раздруса бурканчето.
Каладин изсумтя.
— Ако наистина искаше да видиш какавида, можеше просто да ги накараш да ти донесат. Имат от онези, теглени от чули, шейни за ранените. Шейната щеше да свърши работа. Не беше нужно ти самата да пътуваш толкова далече.
Проклятие. Разумен довод. Добре, че Адолин не бе помислил за това. Принцът беше чудесен и определено не беше глупав, но беше… умствено праволинеен.
А този мостови се оказа различен. Как я наблюдаваше, как разсъждаваше. Дори как говореше, осъзна тя. Каладин говореше като образован светлоок. Ами робското клеймо на челото му? Косата го прикриваше, но според Шалан единият знак беше шаш.
Навярно можеше да се чуди какво движи този човек също толкова дълго, колкото той явно се тормозеше за нея.
— Богатства — предположи Каладин, когато продължиха по пътя си. Задържа някакви мъртви клони, стърчащи от един процеп, та Шалан да мине. — Тук има някакво скрито съкровище и ти го търсиш? Но… не. Можеш достатъчно лесно да се сдобиеш с богатство чрез брака си.
Шалан не отговори и прекрачи през отвора, който той беше направил за нея.
— Никой не беше чувал за тебе преди. В дома Давар наистина има дъщеря на твоя възраст, а и отговаряш на описанието. Може да си самозванка, обаче наистина си светлоока, а и това веденско семейство не е особено важно. Ако се главоболеше да се представяш за друга, нямаше ли да си избереш по-важна личност?
— Явно доста си мислил по въпроса.
— Това ми е работата.
— Откровена съм с теб. Изследването на Ясна е причината да дойда в Пустите равнини. Мисля, че целият свят може да се намира в опасност.