Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
В името на Бурята, сега вече бе изтощена. Като че Светлината беше преумножила способностите ѝ, ала сетне я изостави смазана и изнурена.
На следващата пресечка Каладин спря и я огледа.
Тя му се усмихна слабо.
— Ще трябва да спрем, за да пренощуваме.
— Съжалявам.
— Не е само заради теб — отвърна той и вдигна поглед към небето. — Откровено нямам представа вървим ли в правилната посока или не. Съвсем се обърках. Ако на зазоряване видим откъде изгрява слънцето, това ще ни каже накъде да продължим.
Тя кимна.
— Все още можем да се върнем навреме — додаде Каладин. — Няма нужда да се тревожиш.
Така го каза, че Шалан тутакси се разтревожи. Все пак му помогна да намери относително сухо място на земята и двамата се настаниха. Сложиха сферите в средата, като измислено огнище. Каладин порови в торбата, която Шалан бе взела от мъртвия войник, и извади хляб и пастърма от чул. По никой начин не беше най-привлекателната храна, ала поне беше нещо.
Шалан облегна гръб на стената, загледа се нагоре и почна да се храни. Безквасният хляб беше от Превърнато зърно — личеше по вкуса на развалено. Облаците в небето не ѝ позволяваха да види звездите, ала пред тях се движеха звездни духчета и правеха фигури.
— Странно е — прошепна тя, докато Каладин се хранеше. — Долу съм едва половин нощ, а ми се струва много по-отдавна. Платата горе изглеждат толкова далечни, нали?
Каладин изсумтя.
— Ах, да. Сумтенето на мостовия. Цял език. Ще трябва да разуча морфемите и интонациите заедно с тебе. Още не ги знам.
— От теб ще излезе ужасен мостови.
— Твърде съм ниска ли?
— Хмм, да. И твърде много жена. Съмнявам се, че ще изглеждаш добре в обичайните къси гащи и отворен елек. Или по-скоро ще изглеждаш прекалено добре. Може да е малко разсейващо за другите мостови.
Шалан се усмихна, порови в чантата и извади скицника и моливите. Поне беше паднала с тях. Почна да рисува, като си тананикаше тихичко. Отмъкна една от сферите да си свети. Шарка стоеше на полите ѝ и се задоволяваше да мълчи в присъствието на Каладин.
— Бурята да го отнесе. Не правиш автопортрет с одеждите на мостови…
— Да, разбира се. Рисувам ти прелъстителни картинки, след като сме прекарали няколко часа заедно в пропастта. Ама че въображение имаш, мостови — отвърна тя и защрихова една линия.
— Е, нали за това говорехме — промърмори той, стана и отиде да види какво рисува. — Мислех, че си уморена.
— Смазана съм. Затова трябва да си почина.
Очевидно. Първата скица нямаше да е на пропастното чудовище. Нужно ѝ беше да загрее.
Затова изобрази пътя им през пропастите. Нещо като карта, но по-скоро картина на пропастите, както би ги видяла отгоре. Направи я с достатъчно въображение, та да е интересна, ала беше убедена, че представя погрешно някои ридове и ъгли.
— Какво е това? — попита Каладин. — Рисунка на равнините?
— Нещо като карта — отговори Шалан, но се свъси. Какво говореше за нея обстоятелството, че не може да тегли няколко черти и да представи местоположението им като нормален човек? Трябваше да нарисува картина. — Не знам пълните очертания на платата, които заобиколихме, а само пропастите, през които минахме.
— И ги помниш толкова добре?
Бурни ветрове. Нали имаше намерението да държи в тайна способността да вижда неща и да ги запаметява?
— Ъъ… Не, не наистина. Налучквам повечето.
Почувства се глупаво, задето разкри умението си. Воал щеше да намери какво да каже. Всъщност, доста зле беше, че Воал не е тук долу. Повече щеше да я бива в тази работа с оцеляването сред пустошта.
Каладин взе рисунката от пръстите ѝ, стана и я освети със сферата.
— Добре. Ако картата ти е точна, ние сме вървяли на юг вместо на запад. Трябва ми светлина, за да се оправя по-добре.
— Може би — рече Шалан и извади друг лист, за да започне скицата на пропастното чудовище.
— Ще почакаме слънцето утре — каза Каладин. — Изгревът ще ми подскаже накъде да вървим.
Шалан кимна и се зае с рисунката, а той си направи място и се настани, като сгъна куртката си за възглавница. И на Шалан ѝ се щеше да се свие, ала скицата не можеше да чака. Поне нещо трябваше да изобрази.
Издържа едва половин час — през това време направи навярно четвърт от скицата — и сетне се наложи да я остави, да се свие на земята с торбата вместо възглавница и да заспи.
Още беше тъмно, когато Каладин я смушка с дръжката на копието да се буди. Шалан изстена, обърна се върху дъното на пропастта и сънливо опита да сложи възглавницата на главата си.