Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Това явно го докачи, понеже в светлината на сферите се видя как лицето му почервенява.
— Почвам да си променям мнението, че си по-добра от останалите.
— Не лъжи. Ти никога не си ме харесвал. Още от самото начало. И не само заради ботушите. Виждам как ме наблюдаваш.
— Понеже знам, че лъжеш, усмихвайки се на всеки срещнат. Откровена си, само когато обиждаш някого!
— Единственото откровено нещо, което мога да кажа на теб, са обидите!
— Ба! — пламна Каладин. — Аз само… Ба! Защо като съм с тебе ми иде да си издера лицето, жено?
— Нарочно съм обучена за това. И събирам лица.
Това какво беше?
— Не можеш просто…
Каладин млъкна, когато дращенето, отекващо от пропастта, стана по-силно.
Веднага затули с длан стъкмения от сферите фенер и потопи двама им в мрак. По преценка на Шалан, това не помогна. Тя се запрепъва към Каладин в тъмнината и стисна мишницата му със свободната си ръка. Дразнеше я, но поне беше тук.
Дращенето продължи. Като от камък върху камък. Или… от черупка върху камък.
— Май — тревожно прошепна тя — надвикването в кънтящата мрежа от пропасти не беше много умно.
— Аха.
— Приближава се, нали?
— Аха.
— Значи… бягаме?
Дращенето като че идваше току иззад следващия завой.
— Аха — отвърна Каладин, свали ръка от сферите и побягна далеч от шума.
70
От кошмар
„Дали това е замисъл на Танаваст или не, хилядолетия минаха, без някой от шестнадесетте да умре. Ако и да жаля за големите страдания, които Раисе причини, не вярвам, че бихме могли да се надяваме на по-добър изход от този.“
Каладин хукна надолу през пропастта. Прескачаше клонаци и смет, плясваше в локвите. Момичето се справяше по-добре от очакваното, макар заради роклята да бе далеч по-бавна от него.
Позабави, за да се нагоди към нейните крачки. Колкото и да беше влудяваща, Каладин нямаше да допусне адолиновата годеница да бъде изядена от пропастно чудовище.
Стигнаха пресечка и избраха пътя случайно. На следващата спряха само колкото да видят дали не са преследвани.
Бяха. Тропот зад тях, нокти по камъка. Дращене. Каладин грабна чантата на момичето — вече носеше и торбата ѝ — и хукнаха по следващия коридор. Или Шалан бе отлична бегачка, или ужасът я бе обзел, понеже дори не се задъха, когато стигнаха следващата пресечка.
Нямаха време за бавене. Каладин пак се понесе. Шумът от стърженето на черупката изпълваше ушите му. Из пропастта внезапно отекна звукът на четири гласа, мощен като хиляда тръби. Шалан изпищя, ала Каладин едва я чу в ужасния шум.
Пропастните растения се прибираха на вълни. За миг цялото място, което гъмжеше от живот, опустя, като че светът се готвеше за буря. Двамата пак стигнаха кръстопът и Шалан се позабави да погледне обратно, по посока на звука. Протегна ръце напред, като че се канеше да прегърне звяра. Проклета жена! Каладин я грабна и я повлече подире си. Претичаха през две пропасти, без да спират.
Звярът още ги следваше, но сега Каладин само го чуваше. Нямаше представа колко близо е, но ги беше надушил. Или пък ги чуваше? Каладин не знаеше как ловуват чудовищата.
Нужен е план! Не можем само…
На следващия кръстопът, Шалан хвана в обратната на избраната от него посока. Каладин изруга, спря тежко и хукна след нея.
— Не е време — изпухтя той — да спорим за…
— Мълчи. След мен.
Поведе го до една пресечка, после до друга. Каладин остана без дъх, дробовете му негодуваха. Шалан спря, сетне посочи и затича в пропастта. Каладин я последва, като току поглеждаше през рамо.
Виждаше само чернота. Лунната светлина бе твърде далечна и приглушена. Не можеше да освети дълбините. Нямаше и да разберат, че чудовището ги е настигнало, докато не попадне в светлината на сферите. Но звучеше близо. Отче на Бурята!
Каладин отново се съсредоточи върху тичането. Едва не се препъна в нещо на земята. Труп? Прескочи го и настигна Шалан. Полите ѝ бяха разкъсани и съдрани от тичането, косите ѝ бяха чорлави, лицето ѝ гореше. Тя поведе по друг коридор, където забави ход и спря. Опря ръка на стената и се задъха.
Каладин затвори очи. Вдишваше и издишваше. Не можем да почиваме дълго. Той ще дойде. Имаше чувството, че ще припадне.