Приключенията на Казанова

„Пиша ти в леглото си, моя черна главичко, защото ми е невъзможно да се държа права, чувствувам се като че съм измъчвана на колело. Но не се безпокоя от това, малко почивка ще ме възстанови, тъй като ям и спя отлично. Ти вля балсам в кръвта ми със съобщението, че проливането на твоята не е имало никакви лоши последици. В деня на тримата Царе215 ще се убедя във Венеция сама в това, ако искаш. Ти ще ме уведомиш. Ако си съгласен с желанията ми, то те моля, любимо сърце, да ме заведеш в операта. Между впрочем, имай предвид, че за в бъдеще ти забранявам строго белтъчната салата, защото предпочитам по-малко наслада, но по-голяма сигурност, заради твоето ценно здраве. Когато в бъдеще отиваш в казиното в Мурано, питай първо дали има някой, ако ти се отговори утвърдително, то иди си. Моят приятел ще прави същото. По този начин избягваме опасността да се срещнете, но това малко принудено отношение ще продължава още малко, тъй като моят приятел е полудял по теб и има горещото желание да се запознаете. Каза ми, че ако не е видял със собствените си очи, не би повярвал никога, че един мъж може да има такива постижения, но той твърди, че отдавайки се в такава степен на любовната наслада, ти предизвикваш смъртта.

Той иска да яде белтъчна салата и аз трябва да те помоля да дадеш от твоя оцет, защото твърди, че във Венеция не може да се намери истински. Казвам ти, че е прекарал една много приятна нощ, макар че се опасява от последиците на нашите любовни борби, защото намира, че моите напрежения били прекалено големи за нежните сили на моя пол. Това е възможно, мила чернокоса главичко, но аз сега съм съвсем възхитена, че съм надминала себе си и съм дала толкова сладко пробно постижение на моята сила. Без теб, мое сърце, бих продължила живота си, без да се позная и аз се питам, дали е възможно да съществува жена, която би могла да остане безчувствена в твоите обятия и която на твоите гърди да не усети нов живот. Не е достатъчно да ти кажа, че те обичам, аз те обожавам, аз те боготворя и с надеждата да срещнат твоите моите устни, ти изпращат през въздуха хиляди целувки. Изгарям от желание да притежавам твоя божествен портрет, за да загася в сладка заблуда огъня във влюбените ми устни. Надявам се, че моят портрет ще ти бъде също тъй скъп, понеже ми се струва, че природата ни е създала един за друг и аз проклинам злощастния момент, когато по собствена воля създадох пречка за нашето съединение. Приложен тук, изпращам ти ключа от моя шкаф за накитите ми. Потърси в него и вземи пакетчето, което ще намериш означено с думите: За моя ангел! Това е един малък подарък, по желание на моя приятел, за подарената ми от теб великолепна нощна шапчица. Сбогом!“