Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Къде си, приятелю? Всеки ден минавам край фурната и виждам, че е затворена! Попитах съседа ти, той ми каза, че си болен, и затуй дойдох да те видя!
— Аллах да те възнагради за цялото ти добро! — отговорил хлебарят. — Не съм болен, но научих, че царят те е затворил, защото някои хора са те наклеветили! Изплаших се и се скрих!
— В началото така си беше… — признал рибарят, разказал му за станалото и добавил: — Царят ме ожени за дъщеря си и ме направи свой везир!… Вземи това, което е в кошницата, то е твой късмет!
Излязъл от дома му, върнал се в двореца с празна кошница и царят го запитал:
— Зетко, ти не се ли среща с приятеля си, морския Абдуллах?
— Срещнах се, но всичко, което той ми даде, го дарих на приятеля си хлебаря! — отговорил той. — Той ми направи толкова много добрини!
— А кой е този хлебар? — запитал царят.
— Един щедър мъж! Когато бях беден, той направи за мен това и това… — и рибарят разказал за хлебаря Абдуллах.
— Ама и аз се казвам Абдуллах! — възкликнал царят. — А всички твари на Аллаха са братя! Доведи приятеля си хлебаря и аз ще го направя везир от лявата си страна!
И изпратил да го доведат. Когато хлебарят се явил при него, той го дарил с богата дреха, направил го везир от лявата си страна, а сухоземният Абдуллах останал везир от дясната му страна…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ТРЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Абдуллах живял цяла година по този начин, всеки ден вземал кошницата, пълнел я с плодове и я връщал преливаща със скъпоценни камъни и метали! Когато в градината се свършили плодовете, започнал да носи сушено грозде, бадеми, лешници, орехи, сушени смокини и други такива сладости. Морският Абдуллах приемал всичко и му връщал кошницата винаги пълна със скъпоценности. Случило се веднъж да му занесе кошница, пълна с вкусни ядки, и той я върнал както обикновено. Седнал сухоземният Абдуллах на брега, седнал и морският Абдуллах във водата и двамата се разговорили, отворила се приказка за мъртвите пророци.
— Братко! — рекъл морският Абдуллах. — Пророкът е погребан, както всички хора, при вас на сушата! Знаеш ли къде му е гробът?
— Да, знам го! — отговорил сухоземният Абдуллах. — В един град, наричан Тейиба!
— Щастливи сте вие, сухоземните хора, че можете да посещавате гроба на този пророк, защото, който го посети, получава застъпничеството му на онзи свят! — въздъхнал морският Абдуллах. — Ти, братко, посещавал ли си го?
— Не! — отговорил сухоземният Абдуллах. — Доскоро бях беден, нямах с какво да изхранвам челядта си! Забогатях едва когато ти ми даде толкова блага! Но непременно ще го посетя, след като посетя Свещения дом на Аллах в Кааба! Спира ме само привързаността ми към тебе — не мога нито ден, без да те видя!
— Как може обичта ти към мене да бъде по-голяма от желанието да посетиш гроба на Мохамед! Нали той ще се застъпи за тебе, когато се възправиш пред Аллах, за да се спасиш от ада и да влезеш в рая!
— За бога, не! Посещението ми там стои над всичко останало! Но ми се щеше първо да поискам от тебе една година време, за да го посетя!
— Давам ти необходимия срок, за да идеш там и да се поклониш! И когато застанеш пред гроба му, предай му поздрави и от мене! Но първо ела с мене в морето, ще те отведа в моя град, ще ми бъдеш гост, ще ти дам и дар, който да положиш пред гроба на пророка от мое име!
— Ама, братко! — възкликнал сухоземният Абдуллах. — Ти си създаден във водата, тя е твой дом и не може да ти навреди! А ще ти навреди ли, ако излезеш на сушата?
— Да! — отвърнал морският Абдуллах. — Като ме продухат ветровете на сушата, тялото ми ще изсъхне и аз ще умра!
— А пък аз съм създаден да живея на сушата, тя е мой дом! Вляза ли във водата, тя ще нахлуе в гърдите ми и ще издъхна!
— Не бой се! Ще ти дам едно мазило! Щом намажеш тялото си с него, водата няма да ти навреди, пък дори цял живот да останеш в нея!
— Добре, щом е така! Донеси ми това мазило да го опитам!
Морският Абдуллах влязъл в морето, а когато се върнал, донесъл кутийка с някакъв мехлем, подобен на говежда лой, жълт като злато и с приятен мирис.
— Това е мас от дроба на една риба, наречена дандун. Това е най-едрата риба, сътворена от Аллах, и е най-големият ни враг! Главата й е по-голяма и от най-голямото колело, което съществува на сушата. Камила или слон да види — и тях ще налапа на една хапка! Храни се с морски твари! Нали си чувал пословицата, която казва: „Както голямата риба изяжда малката!“