Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Нашите свещи имат фитили, които няма нужда да се чистят.
— Кажи ми, моля те, от кого си научила твоя френски?
— От стария Ла Форест. Бях шест години негова ученичка. Той ме научи също да съставям стихове. Но знаеш ли, ти познаваш много думи, който аз никога не съм чувала от него. От кого си ги научил?
— От доброто парижко общество и особено от жените.
След като тя приготви пунша, ние си направихме шегата да ядем стриди по най-сладострастния начин, който е възможен само за двама обожаващи се влюбени. Ние ги сърбахме редуващи се един друг от устата, след като ги бяхме поставили върху езиците си.
Най-после трябваше да свършим с игрите, трябваше да помислим за по-съществени наслади и аз й напомних за това.
— Чакай — каза тя, — ще сменя облеклото си и след момент съм твоя.
Аз не знаех какво да започна сам и тършувах из чекмеджетата на нейната писалищна маса. Множество писма, които намерих, оставих недокоснати, но когато намерих една кутия с известни служещи за предпазване от бременност обвивки, взех съдържанието и на мястото на откраднатото поставих следните стихове:
След малко моята любима се върна облечена като нимфа. Едно облекло от индийски муселин, извезано със златни линии, оставяше да изпъкват нейните сладострастни форми, а нейната шапчица от истинска дантела беше достойна за една кралица. Аз се хвърлих в краката й и я молих да не забавя повече щастието ми.
— Обуздай огъня си още един момент — каза тя, — ето олтара и след две минути жертвата ще бъде в обятията ти.
Тя се приближи до писалищната маса и продължи:
— Трябва да видиш докъде достига нежната внимателност на моя приятел!
Тя извади кутията и я отвори, но вместо търсените обвивки, намери моите стихове. След като прочете последните и след това високо още веднъж, тя ме нарече крадец, даде ми един куп целувки, и ме помоли да й върна плячката. Но аз се престорих, че не зная нищо. Тя прочете стиховете ми още веднъж, помисли един момент, каза, че иска да донесе по-добро перо и излезе.
— Искам да си платя със същата монета — извика тя, смеейки се.
След миг се върна и написа следното шестстишие:
На едно подобно нападение ми бе невъзможно повече да противостоя и аз й върнах нещата, които за една отдаваща жертва на Венера калугерка, са толкова ценни.
Бе ударило полунощ. Показах й копнеещ я малък герой и тя приготви софата, като каза, че в алкова било много студено и е по-добре да спим в салона. Всъщност тя направи това, за да може да вижда любопитният любовник.
Читателю! Всяка картина има нужда от сенки, даже и най-хубавата трябва да бъде тук-там замъглена. За да ти представя непрекъснато сменящите се сцени, които представлявахме на разсъмване, трябва да разполагам с всички бои на богатата палитра на Аретино.
Бях пламенен и силен, но имах работа с един достоен противник и сутринта след борбата ние бяхме напълно изтощени. Да, бях до такава степен изтощен, че моята прелестна калугерка се обезпокои сериозно за мен. В действителност, беше видяла при последното жертвоприношение кръвта ми да пръска върху нейните гърди и понеже това явление беше изненада за нея, побледня от страх. Разпръснах страха й чрез различни лудории, на които тя трябваше да се смее от сърце. Измих очарователните й гърди с розова вода, за да ги изчистя от кръвта, която ги обагряше за пръв път в нейния живот. Тя ми изрази страха си, че може би е глътнала някоя капка от кръвта, но лесно я убедих, че даже и да е станало, това няма никакво значение. Тя облече монашеското си облекло и ме закле да отида да легна и още преди връщането си във Венеция да й пиша за състоянието си. Също и тя щяла да ми пише веднага, чух я да напуска къщата едва след половин час. Разбира се, през това време беше при приятеля си.