Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Хванете го! Това е крадецът, който е откраднал богатствата на царицата, съпругата на султана!
Набили го, завързали го, наскачали хората на златарския пазар и завикали:
— Заловихме крадец!
А Абдуллах дума не промълвил, докато не го изправили пред царя.
— Царю честити! — заговорил шейхът. — Когато задигнаха огърлицата на царицата, ти прати да ни повикат и поиска от нас да хванем престъпника! Ето го пред тебе! Тези скъпоценности ги взехме от ръцете му!
— Покажи на царицата богатствата! — наредил царят на евнуха си. — Запитай я дали това са нещата, които й се бяха изгубили!
Взел ги евнухът, занесъл ги на царицата, а тя се смаяла от красотата им и наредила да кажат на мъжа й:
— Това не са мои неща! Онази огърлица си я намерих, беше се затулила на това и това място. Ала тези камъни са по-хубави от онези в огърлицата ми! Не правете зло на този човек! Ако ги продава, нека султанът ги купи за дъщеря си Умм Сауд, та да ги вградят в нейната огърлица!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ ДЕВЕТСТОТИН ТРИЙСЕТ И ВТОРАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че евнухът съобщил на царя думите на царицата. Тогава царят наругал шейха на златарите и неговите хора, а те викнали:
— Ама, царю честити, този човек е беден рибар, откъде у него ще има такива скъпоценности? Усъмнихме се, че ги е откраднал, затуй го запряхме!
— Негодници! — креснал царят. — Как така сте сметнали, че благодеянието на Аллаха към един правоверен е много за него? Защо не го запитахте? Как смеете да го обвинявате за крадец и да го позорите? Махнете се, Аллах да отвърне лицето си от вас!
Те излезли изплашени, а царят се обърнал към Абдуллах:
— Човече, Аллах те е надарил щедро, защото вярваш в него! Но разкажи ми откъде имаш тези скъпоценности? Аз съм цар, а и аз нямам такива!
— Царю честити, у дома имам пълна кошница с такива камъни! — отговорил рибарят. — А цялата работа беше така и така… — и рибарят му разказал за приятеля си, морския Абдуллах. — С него си дадохме дума всеки ден да му пълня кошницата с плодове, пък той ще ми я пълни с такива скъпоценности!
— Човече, това е голям късмет! — възкликнал царят. — Но парите имат нужда от сан! Аз ще направя така, че да имаш власт и осигурено бъдеще! Но може да се случи да ме свалят или да умра — ще дойде някой друг и той ще те погуби от алчност! Затова искам да те оженя за дъщеря си, да те направя мой везир и да ти завещая царството, за да не го пожелава след смъртта ми никой друг! — след това наредил: — Вземете този мъж и го заведете в хамама!
Отвели го слугите, изкъпали го, облекли го в царски дрехи и го върнали при царя, който го назначил за свой везир. Жените на големците облекли жена му и децата му в царски дрехи. Довели ги в царския дом, жена му държала пеленачето в скута си. Въвели и големите й деца при царя, той ги сложил да седнат до него, пък те били девет момчета на брой! А царят си нямал мъжко потомство, имал само една дъщеря, онази Умм Сауд, за която споменахме. Абдуллах се оженил за нея, платил вместо откуп с всичките скъпоценности, които имал. Голяма веселба настъпила.
А на втория ден, след като Абдуллах преспал с царската дъщеря и отнел моминството й, надникнал царят рано сутринта през прозореца и видял зет си да носи на глава кошница, пълна с плодове.
— Какво правиш, зетко? — запитал той. — Къде си тръгнал?
— При моя приятел морския Абдуллах! — отговорил рибарят.
— Че това ранно време за посещение при приятел ли е?
— Боя се да не закъснея, нали той ще си помисли, че съм лъжец и че охолството ме е откъснало от него!
— Добре, иди и Аллах да ти е на помощ! — казал царят.
Минал рибарят през града към морето, срещнал се с морския Абдуллах, дал му плодовете и ги сменил за скъпоценности. Така продължил няколко дни, но когато минавал край фурната на хлебаря, виждал, че все е затворена. На десетия ден помислил: „Странна работа! Къде ли е отишъл хлебарят?“ Тогава запитал съседа му:
— Братко, къде е твоят съсед, хлебарят? Какво му се е случило?
— Той е болен, господарю, не излиза от къщата си! — отговорил му комшията.
Рибарят почукал на вратата, хлебарят се показал на прозорчето и видял своя приятел с пълна кошница скъпоценности. Отворил му вратата. Влязъл Абдуллах, въздъхнал дълбоко, прегърнал го, разплакал се и казал: