Сияйни слова

— Очевидно е.

— За кого? Само за теб? Кога си ме видял да се отнасям към човек с по-ниско положение като към играчка? Дай ми един пример.

— Когато се озовах в затвора — отвърна той начаса, — задето направих нещо, за което всеки светлоок щеше да бъде приветстван.

— И това беше по моя вина?

— По вина на всички вас. Всеки път, когато някой от нас е мамен, поробван, бит или съсипан, вината пада върху всички вас, които поддържате това. Дори непряко.

— Ох, моля те. Светът не е справедлив? Какво велико откритие! Някои хора с власт тормозят онези, над които властват? Удивително! И откога е почнало това?

Каладин не отговори. Завърза сферите си на върха на копието в кесийка от бялата кърпичка, която откри у една от писарите. Държеше копието нависоко и сферите осветяваха пропастта добре.

— Мисля — продължи Шалан и прибра своята сфера за по-удобно, — че ти само си търсиш оправдания. Да, отнасяли са се зле с теб. Признавам го. Но според мен ти си онзи, който се интересува от цвета на очите. Просто ти е по-лесно да се преструваш, че всеки светлоок те тормози заради положението ти. Питал ли си се някога дали няма по-просто обяснение? Не може ли хората да не те харесват не защото си тъмноок, а защото си страшно непоносим?

Каладин изсумтя и тръгна още по-бързо.

— Не — рече Шалан и направо затича, за да е редом с него. — Няма да се измъкнеш от това. Не можеш да намекваш, че злоупотребявам с положението си и после да се изнижеш без отговор. Направи го по-рано, с Адолин. Сега го правиш с мен. Какво ти има?

— Искаш по-добър пример за това как си играеш с по-нископоставените от теб? — избегна въпроса ѝ Каладин. — Добре. Открадна ми ботушите. Правеше се на някоя, която не си, и тормозеше един тъмноок войник, когото току-що беше срещнала. Достатъчно добър пример ли е това как си играеш с човек, който според теб стои по-ниско?

Шалан спря. Тук Каладин имаше право. Искаше да обвини влиянието на Тин, но неговата забележка обезсили довода ѝ.

Той спря и се обърна. Най-сетне въздъхна и рече:

— Виж сега. Не ти се сърдя за ботушите. От това, което виждам напоследък, не си толкова лоша, колкото са другите. Затова, нека просто оставим нещата така.

— Не съм толкова лоша, колкото са другите ли? — възкликна Шалан и пристъпи напред. — Какъв приятен комплимент. Е, да кажем, че си прав. Може би аз съм безсърдечна богаташка. Това не променя обстоятелството, че ти можеш да си направо лош и противен, Благословени от Бурята Каладин.

Той сви рамене.

— Това ли е? Аз се извинявам и в замяна получавам само свиване на рамене?

— Аз съм това, в което ме превърнаха светлооките.

— Значи въобще не си виновен — хладно каза Шалан — за начина, по който се държиш.

— Бих казал, че не съм.

— Отче на Бурята. Не мога да кажа нищо, за да променя отношението ти към мен, нали? Ти ще продължиш да съдиш хората, да ги ненавиждаш и да си изпълнен със злост. Неспособен да се държиш добре с околните. Животът ти ще да е много самотен.