Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Ще ми позволите ли, сър, да прегледам вашия вестник, когато го прочетете?
— Не си струва трудът, сър, много малко ще намерите в този противен лист — отвърна Слърк и смръщено хвърли сатанински поглед към Пот.
— Ей сега ще ви дам този — рече Пот, вдигайки очи, побледнял от гняв и с потрепващ по същата причина глас. — Ха, ха! Ще ви се види забавно нахалството на този субект.
Страхотно ударение бе сложено на този „лист“ и „субект“, а лицата на двамата редактори пламнаха предизвикателно.
— Сквернословието на този жалък човек е плачевно и отвратително — обърна се Пот към Боб Сойър, като навъсено стрелна поглед към Слърк.
Тук мистър Слърк прихна да се смее и като сгъна вестника така, че лесно да се чете следващата колона, каза, че този тъпак му бил действително забавен.
— Какъв безсрамен празноглав субект! — рече Пот, поруменявайки още повече, до кърмъзено.
— Чели ли сте нещо от щуротиите на този човек, сър? — зададе въпрос Слърк на Боб Сойър.
— Не — отвърна Боб, — толкова ли лошо пише?
— О, ужасно! Ужасно! — отвърна Слърк.
— Наистина! Боже мой, това е просто чудовищно! — възкликна Пот в този миг, преструвайки се, че още е вдълбочен във вестника си.
— Ако се насилите да прочетете няколко реда, пропити със злоба, подлост, лъжа, измама и лицемерие — рече Слърк, подавайки вестника на Боб, може би ще ви бъде някаква отплата това, че ще се посмеете над стила на този неграмотен глупак.
— Какво казахте, сър? — обади се Пот, вдигайки очи, като цял трепереше от ярост.
— Какво ви засяга вас, сър? — отвърна Слърк.
— Неграмотен глупак, така ли беше, сър? — рече Пот.
— Да, така беше, сър — отзова се Слърк, — и „синя“ скука, ако това повече ви харесва; ха, ха!
Мистър Пот не отвърна нито дума на тази обидна шега, а бавно сгъна своя брой от „Независимост“, сплеска го грижливо, стъпи върху му с ботуша си, плю върху му с необикновена тържественост и го запрати в огъня.
— Ето, сър — рече Пот, отдръпвайки се от огнището, — по същия начин бих се отнесъл и към усойницата, към този, що го издава, ако не бях за негово щастие възпрепятствуван от законите на моята страна.
— Направете го, сър! — провикна се Слърк и скочи. — В случая той няма да потърси защита от тези закони. Направете го.
— Браво! Браво! — одобряваше Боб Сойър.
— Това се казва доблест! — забеляза Бен Алън.
— Направете го, сър! — високо повтори Слърк.
Мистър Пот метна към него презрителен поглед, способен да разтопи и котва.
— Направете го, сър! — отново поде още по-високо Слърк.
— Аз не искам да го направя, сър — отвърна Пот.
— О, не искате, значи, така ли, сър? — рече мистър Слърк подигравателно. — Чувате ли, господа? Не искал. Не че го е страх; о, не! Просто не искал! Ха! Ха!
— Аз ви считам, сър — рече мистър Пот, стимулиран от този сарказъм, — аз ви считам за усойница. Аз гледам на вас, сър, като на човек, излязъл извън границите на обществото поради своето крайно нагло, безчестно и отвратително поведение. Аз ви заклеймявам, сър, и от лична, и от политическа гледна точка като безподобна, отявлена усойница.
Възмутеният „независим“ не дочака края на това изобличение на неговата личност; той грабна пътната си чанта, добре натъпкана с движимо имущество, размаха я във въздуха, когато Пот тръгна да си отива, и я запокити с въртеливо движение право върху главата му, точно откъм страната, гдето бе пъхната една хубава голяма четка за коса: рязък звук се разнесе из кухнята и мистър Пот тутакси се озова на пода.
— Господа — извика мистър Пикуик, щом Пот скочи на крака и грабна лопатката за въглища, — господа! Опомнете се, за бога… помощ, Сам… елате… моля, господа… някой да се намеси!
Надавайки тези несвързани възклицания, мистър Пикуик се спусна между разярените воюващи страни тъкмо навреме, за да го тупнат с пътната чанта от едната страна и с лопатката за въглища — от другата. Дали представителите на общественото мнение в Ийтънсуил бяха заслепени от ненавист, или (бидейки и двамата необикновено разсъдливи) видяха изгодата третото лице помежду им да понася ударите, не знаем, но е несъмнено, че и двамата не обръщаха внимание на мистър Пикуик, предизвикваха се взаимно най-енергично и безстрашно си служеха с пътната чанта и лопатката за въглища. Мистър Пикуик щеше безспорно да пострада жестоко заради човеколюбивата си намеса, ако мистър Уелър, привлечен от виковете на своя господар, не бе дотичал веднага и грабвайки някакъв чувал, не бе спрял конфликта ефективно, като го нахлузи върху главата и плещите на могъщия Пот, придържайки го за раменете.