Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
— Ако той е всичко, а ние сме нищо, тогава защо просто не се намеси и не предотврати този край за децата?
— Защото ние сме нищо. Ние сме под него. Ние не можем да очакваме той да се намесва заради нас.
— Но той се намесва, за да даде пророчество.
— Точно така.
— В такъв случай той се намесва заради нас.
Лудвиг кимна с неохота.
— Но това е в по-общ смисъл. Ето защо всички ние трябвала се съобразяваме с пророчествата.
— А, ясно — отрони Калан. Наведе се напред и почука с пръст по мраморния плот. — Значи щеше да останеш доволен, ако тази жена днес ме беше убила, защото пророчеството, в което вярваш, е божественото откровение на Създателя. Следователно би трябвало да съжаляваш, че съм още жива.
Лицето на мъжа изгуби цвета си.
— Аз съм просто скромен слуга, Майко Изповедник, и събирам за епископа каквото мога.
— За да използва това, което ти му осигуряваш, за да се намесва на страната на Създателя? — попита Калан. — Също както онази жена днес използваше пророчеството като извинение, за да пререже гърлата на децата си.
Очите на Лудвиг започнаха да се стрелкат между Ричард, Калан и пода.
— Той използва само знаменията, които му предоставяме, за да ни напътства. Те са просто инструмент. Например имахме хора, които предрекоха, че това празнично събитие ще бъде белязано от трагедия. Възможно е Ханис Арк да не е искал да присъства в Двореца, след като величавата ни победа се е очаквало да бъде помрачена от трагедия, затова е избрал да не дойде. Ние се грижим да му осигуряваме най-добрата информация. Той сам избира какво ще прави с нея.
— И е изпратил теб — заключи Ричард.
Лудвиг преглътна, преди да отговори.
— Надявах се, че ако дойда в Двореца, ще науча нещо от най-добрите по тези въпроси, ще прозра с тяхна помощ какво крие бъдещето. Епископът прецени, че поради тази причина ще ми бъде много полезно да науча повече за пророчеството, за това какво крие бъдещето.
Калан бе заковала зеления си поглед върху мъжа.
— Може да използваш времето, докато си тук, за да посетиш гробовете на двете деца, на които бе отнет шансът за живот, да видиш какво бъдеще ги е очаквало. Техният живот бе прекъснат от жена, разчитала на виденията си за бъдещето, за да взема решения за настоящето.
Лудвиг отклони поглед и го заби в земята.
— Да, Майко Изповедник.
Беше очевидно, че не е съгласен с мнението й, но не смяташе да й противоречи. На приема се излъга да изяви гласно становището си, заблуждавайки се, че всички останали ще го подкрепят по отношение на изключителната важност на пророчеството и с вярата, че самият Дворец подкрепя това убеждение, но сега, в присъствието на онези, които поставяха под съмнение убежденията му, смелостта го напусна.
— Какво ще ми кажеш за жена на име Джит? — попита Ричард.
Лудвиг вдигна глава, регистрирал смяната на темата.
— Джит ли?
По погледа му Ричард разбра, че името му е познато.
— Да, Джит. Бръшлянената дева сплетница.
Лудвиг облещи срещу Ричард немигащ поглед.
— Хм, опасявам се, че не знам много — отрони накрая едва чуто.
— Къде живее?
— Не си спомням. — Лудвиг прокара пръсти по повдигнатата си яка. — Не съм сигурен.
— Казаха ми, че живее в Кхарга. Кхарга се намира в провинция Фаджин, нали?
— Кхарга ли? Да, така е. — Езикът му пробяга по пресъхналите устни. — Сега, след като го споменахте, ми се струва, че наистина имам спомен да живее в Кхарга.
Ричард видя как погледът на Лудвиг се отнася нанякъде.
— Разкажи ми за тази жена — Джит.
Абатът погледна Ричард.
— Не зная много за нея, Господарю Рал.
— Осигурява ли ти предсказания?
Лудвиг поклати глава, за да разсее това предположение.
— Не, тя не прави такива неща.
— А какви?
Мъжът посочи с шапката си.
— Тя живее на доста негостоприемно място. Осигурява лечение на някои от хората, обитаващи затънтените краища на страната. Простички неща, доколкото знам. Отвари и помади. Но в Кхарга не живеят много хора. Както ви казах, там не се живее лесно.
— Но има хора, които изминават дълъг път през Печалните територии, за да си набавят лековете й? — попита Ричард.
Лудвиг започна да върти тюбетейката в ръцете си.
— Не мога да отговоря с положителност, Господарю Рал. Не съм имал вземане-даване с нея. Не съм сигурен. Хората обаче са суеверни. Мисля, че някои вярват в лековете, които тя предлага.
— Но тя не предлага пророчества.
— Не, не пророчества. Поне аз не знам. Както ви казах, не съм много информиран за нея. — Махна през прозореца. — Не е като вас, Господарю Рал. Вашите пророчества се сбъднаха. Върху ни се изсипва истинска буря. Както предрекохте, едва ли някой ще се осмели да предприеме пътуване през равнината Азрит, поне през следващите няколко дни.