Лилит: Змия в тревата

— Чувала съм за тия „шини“ — отвърна тя дълбокомислено. — Ама нали все някой ги развъжда, храни и пои?

Въздъхнах. Обичайната безизходица. Как да обясниш цивилизацията на човек, отраснал в свят, където нищо изкуствено не работи и се разпада почти незабавно? Реших, че това е удобен заобиколен път към важната за мен тема.

— Там, откъдето идвам, никой не притежава силата. А щом нея я няма, можеш да създаваш различни неща, които да ти служат дълго. Такива неща са и машините — вършат същото, каквото силата прави на Лилит.

Тя се замисли, но май не ме разбра. Все пак досега в разговорите си не бях стигал чак дотук с никой друг. Момичето явно имаше ум в главата.

— А защо нямате силата? — попита тя накрая.

Свих рамене.

— Не знам. Не знам и защо тук някои хора я имат, изобщо не разбирам що за чудо е тая сила. — Задръж малко, скарах се сам на себе си. По-внимателно! — Чух например, че ти я имаш. Вярно ли е?

— Ами, да. Нещо такова — отзивчиво кимна Тай. — Само дето не ми влиза в работа. Мога да я усетя, ама не ме чува, като й говоря. Мисля си, че другите точно това правят. Говорят й и й казват да върши разни неща за тях.

— Но поне я усещаш — настоях аз. — Как?

Тя отпусна ръце, плъзна се по камъка, протегна се и разтърка дупето си. После седна до мен.

— Ами, просто я усещам, това е. Ти не знаеш ли как става?

Тръснах глава.

— Нищичко не знам. Или нямам никаква сила, или не схващам какво да търся.

Тя вдигна безпомощно рамене.

— А вглеждал ли си се както трябва?

Надуших по-особен смисъл във въпроса й и реших да го обмисля на спокойствие.

Пробвах да я поразпитам още, но на нея явно й беше скучно и не искаше да си говорим за това. Предпочетох да не настоявам. Най-после бях открил приятел и нямах намерение веднага да сгафя. Щеше да има и други вечери.

Внезапно осъзнах, че тя седи твърде близо до мен и за първи път се досетих защо ме е забелязала и приела толкова лесно присъствието ми. Най-изпъкващата част от моята външност сигурно привличаше като магнит момиче с организъм, подложен на хормонални манипулации. Също за първи път, откакто имах това тяло, изпитах пробуждащия се нагон, но нещо ме възпря. По дяволите, та тя беше толкова млада; пък и за нея думата „пешка“ важеше с особена сила!

След като лафовете за дреболии не доведоха до очакваната от Тай реакция, тя се поизправи напрегнато и ме изгледа със странно изражение.

— Ти да не си от ония, дето си падат по мъже? — попита ме озадачено.

Разсмях се, малко насила.

— А, не е това — отвърнах предпазливо. — Аз… ами, просто там, откъдето идвам, мъж на моите години не се чувства много свободно с малко момиче като тебе.

„Бих могъл да имам дъщеря на твоята възраст“, добавих наум.