Лилит: Змия в тревата

Разпитвах я неуморно, без да досаждам, за силата и проявленията й. Полека, внимавайки да не насилвам нейното постоянно отвличащо се внимание, научих каквото можах. По-късно през нощта, когато Тай заспиваше до мен, аз опитвах да изхвърля от мислите си всичко и всеки, за да проверя ще усетя ли нещо.

Представях си я като особен процес в съзнанието, но нямаше кой да ми посочи правилния път. Тай се бе родила и израснала с тази сила, затова явно не беше най-добрият ми съветник какво точно да търся в себе си. За подобни наставления би трябвало да помоля някой надзирател или дори по-високопоставен, но не очаквах те да изтърват и една думичка.

Мисълта за Кронлон подхранваше ината ми. Този садист си играеше на малко богче, без да има капка мозък в главата си. Но някак бе открил дарбата у себе си, бе се научил да си служи с нея. Едва ли някога щях да проумея как подбират осъдените за изпращане в Диаманта на Уордън, щом бяха си направили труда да стоварят тук и Кронлон, вместо просто да го затрият. Тай ме уверяваше, че той е от затворниците, а не се е родил на планетата. Вярно, бе минало много време оттогава, но мръсникът произхождаше от моя свят, а не от жестоката и първобитна Лилит.

Какво е направил, за да пробуди способностите си? Всяка нощ си блъсках главата над това.

Понякога, тъкмо преди да се унеса, като че успявах да усетя нещо твърде странно, но то все се изплъзваше на съзнателното ми усилие. Започвах да се безпокоя, че съм безвъзвратно лишен от дарбата. Или пък ме възпираше обстоятелството, че това тяло не беше моето? Доколкото знаех, трябваше да налучкам усещането за чуждо присъствие. Но и без това телесата ми, доскорошно притежание на покойния и навярно неоплакан от никого Кал Тремон, ми бяха чужди, макар да свиквах малко по малко с новото си превъплъщение. Да, тогава не съзнавах ясно какво ставаше с мен, ала сега разбирам по-добре преживелиците си.

Моята памет, личността ми си бяха непокътнати, обаче всички ние сме и биологически същества, с ензими, хормони и вътрешни секреции. Бих оприличил психическото своеобразие на индивида с отчетлива, ясна черно-бяла снимка, а подробностите на физиологията — с цветовете и оттенъците. Дори сексуалните предпочитания се определят от малка група клетки дълбоко в мозъка. Само че прехвърлянето на личността не пренася и тези клетки. Наследяваш новото тяло с всичките му биологически и химически особености и те започват да те променят.

Тялото на Тремон се влияеше още по-силно, защото бившият му обитател се бе родил нейде по границата на цивилизацията. В световете на Конфедерацията физическите и химическите дадености на хората се регулират грижливо. Но Тремон, плод от случайна среща на двама нерегулирани родители, бе изложен на прастарата игра на гените, а също и на мутациите — вечна заплаха за бродещите в космоса.