66 градуса северна ширина
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Огън и лед #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978-954-2928-20-1
- Переводчик: Матей Тодоров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «66 градуса северна ширина». Краткое содержание книги:
Бьорн послуша приятеля си и за известно време нещата вървяха добре. Но след това кроната започна да се обезценява и въпреки че лихвата си оставаше ниска, размерът на заема му в крони бързо нарасна. Настъпи финансовата криза, исландските банки фалираха, кроната съвсем се обезцени и заемът на Бьорн набъбна толкова, че вече не можеше да го изплаща.
Бьорн получи добра оферта за лодката и квотата си от една голяма компания в Акурейри, в северна Исландия. Той я прие и с парите покри част от заема. Сега бе готов да проси работа от всеки, който би го взел. Имаше отлична репутация като рибар, но пък не можеше да си държи езика зад зъбите и да изпълнява чужди заповеди, когато има собствено мнение за това къде е рибата и как да се хване, така че някои капитани, Густи в това число, го считаха за заплаха. Но Бьорн успяваше някак да свързва двата края и да излиза в морето.
Бе загубил лодката и мечтите си. Още от малък искаше само едно — да има собствена лодка и да излиза за риба с нея. Но вече нямаше шанс за това.
Когато се видя със Симон една петъчна вечер в Рейкявик, около месец след краха на банките, приятелят му се изненада от неволите на Бьорн. Симон бе зарязал тази стратегия още миналата пролет и се бе преориентирал. Фондът му бе натрупал милиони.
Копеле!
Бьорн не го бе виждал оттогава.
Сега политиците говореха за присъединяване към Европейския съюз. Обещаваха, че исландската риба ще се пази само за исландските рибари, но Бьорн знаеше, че до десетина години французите, испанците и британците ще хвърлят око на скромните исландски запаси и ще ги разграбят.
И всичко това бе по вина на шепа спекуланти, които седяха на дебелите си задници в кабинетите си и заемаха чужди пари, за да купуват неща, които не разбират.
Копелета!
Бащата на Бьорн, пощальон и заклет комунист, все пак се оказа прав. Всички бяха копелета.
Вятърът се усили. Малки облачета се плъзгаха по бледото небе и дори в завета на пристанището, малките лодки се люшкаха и поскръцваха. Бьорн се върна по кея до Кафивагнин — кафенето на рибарите. В него нямаше почти никой. Той се огледа за Ейнар, който често идваше тук да споделя стари спомени, когато се намереха слушатели, но не го откри. Купи си кафе, седна на една маса до витрината и се замисли за Харпа.
Не съжаляваше, че дойде снощи. Без съмнение, тя се нуждаеше от него. Той се отнасяше добре с нея, за разлика от Габриел Орн. Харпа понякога бълнуваше името му. Този човек бе отрепка. Бе приел Харпа за даденост и я бе наранил така, както Бьорн никога не би направил.
Бьорн се притесняваше как ще се оправи Харпа при повторен полицейски разпит. Това щеше да е огромно напрежение за нея, особено след като двамата решиха през януари, че им се е разминало. Допуснаха няколко грешки, докато потулваха смъртта на Габриел Орн. На първо място, не биваше да изпращат прощалните съобщения от телефона на Габриел — Бьорн съжали за това в момента, в който ги пусна. Така само привличаха нежелано внимание към Харпа.
Той направи всичко по силите си, за да й вдъхне кураж, да я накара да повярва в себе си. Хвърли вината върху другите: Синдри, студента, момчето. Те искаха да нападнат Габриел Орн. Бяха я използвали, изманипулираха я да им докара банкер, с когото да се гаврят. Тя не бе виновна.
При първоначалното полицейско разследване, версиите им съвпадаха. Нямаше причина това да се променя сега. Трябваше им просто малко късмет и малко смелост от страна на Харпа.
Магнъс, Вигдис и Арни седяха в малката заседателна зала в отдел „Убийства“, а на масата пред тях бяха разпръснати листове от делото Габриел Орн Бергсон. Арни беше участвал в първоначалното разследване, но не и Вигдис, а Магнъс ценеше безпристрастната й гледна точка.
— Е, какво ще кажеш? — попита я Магнъс.
— Леглото ме съмнява — каза Вигдис. — Не е било оправено при огледа на апартамента на Габриел Орн Бергсон на следващата сутрин. Той си е бил легнал, когато Харпа се е обадила. Тя го е събудила, Габриел се е облякъл и е излязъл на среща с нея.
— Само дето не са се срещнали, а той е повървял два километра до морето и се е удавил.
— Но защо да го прави? — попита Вигдис. — Според мен, има два варианта: или Харпа му е казала нещо по телефона, което толкова го е разстроило, че е решил да се удави, или не се е самоубил, а някой друг го е замъкнал до водата.
— Заключението на патолога не е категорично — каза Магнъс. — Не е бил застрелян, намушкан или удушен, но може да е бил ударен някъде. Патологът не е можел да прецени, защото трупът бил увреден от водата.
— В доклада не пише дали Габриел Орн е бил жив, когато се е озовал в морето — обади се Вигдис.