66 градуса северна ширина

Вигдис поклати глава.

— На част от тях им се иска, но са много по-питомни от онези. Много от тях са рибари, но има и всякакви други: адвокати, банкери. Просто се обличат в кожа и кръстосват Исландия заедно.

— А брат му? При когото казва, че е отседнал?

— Изглежда надежден — каза Арни. — Казва се Гули и се занимава с декорации. Бил е навън цяла нощ. Прибрал се е сутринта и е видял Харпа на излизане. Казва, че Бьорн редовно спи при него, когато е в Рейкявик, но че излизат поотделно.

— Значи остана Харпа — каза Магнъс. — Тя е слабата брънка.

Балдур подаде глава в стаята.

— Кога пристига онази жена от британската полиция?

— Каца в един и половина — отговори Магнъс. — Ще я посрещна на летището.

— Искам да я видя, когато пристигне — каза Балдур. — Торкел също.

— Ще я доведа.

— Добре — Балдур взе един доклад от масата и го разгледа. — Какво е това? Случаят Габриел Орн от януари?

— Точно така — потвърди Магнъс.

— Какво общо има с Оскар Гунарсон?

— И двамата са били високопоставени служители в „Одинсбанки“.

— И мислите, че смъртта на Оскар е свързана със самоубийството на Габриел Орн? На какво основание?

Магнъс пое дълбоко въздух.

— Мислим, че Габриел Орн не се е самоубил.

Балдур се намръщи.

— Това е абсурд.

— Нима?

— Естествено! Имаше разследване. Огледани са всички улики. Случаят е приключен.

— А ти мислиш ли, че е било самоубийство?

Балдур присви устни.

— Казах ти, случаят е приключен.

Магнъс втренчи поглед в Балдур. В очите му имаше гняв. Въпреки различията им, Магнъс не подценяваше Балдур. Той бе достатъчно умно ченге, за да има съмнения относно това самоубийство. Но защо иска да го потули? Магнъс трябваше да разбере.

— Мисля, че трябва отново да го подхванем — не отстъпи Магнъс. — Нещо ми намирисва. Харпа Ейнарсдотир, бившата приятелка на Габриел Орн, с която уж е имал среща, ни излъга.

— Можеш ли да го докажеш? — попита Балдур.

— Още не.

— А че това е свързано с Оскар, освен че са работили в една банка?

— Не.

— Тогава се откажи.

— Защо? — попита Магнъс.

— Защото аз така казвам! — отсече ледено Балдур.

Вигдис и Арни седяха, без да помръднат.

— Трябва ми по-основателна причина, за да не се занимавам със случай, в който има нещо гнило — каза Магнъс предпазливо. — Особено когато става дума за убийство.

— Нещо искаш да намекнеш ли? — гласът на Балдур се бе снишил почти до шепот.

Магнъс скръсти ръце.

— Така излиза. Това ми прилича на потулване. Такива неща се случват и там, откъдето идвам, но не очаквах да ги видя в Исландия.

— Ти май нищо не знаеш за тази страна, а? — просъска Балдур презрително.

— Мисля, че знам — отговори Магнъс, но не много убедително.

— Имаш ли представа какво беше тук през януари?

— Било е доста напечено.

— Доста напечено!? — едва не извика Балдур. — Изобщо не знаеш за какво става дума — поклати глава, седна срещу Магнъс и се наведе към него. Мускулите на издълженото му лице бяха стегнати, от всяка пора струеше гняв. — Е, сега ще ти обясня!