Зад маската на дявола
- Автор: Пенчев Николай
- Серия: Старобългарски загадки #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Труд
- ISBN: 9545289368
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Зад маската на дявола». Краткое содержание книги:
Писарят замръзна намясто. Това бе Картак, началникът на Южната порта! Какво правеше тук? На място, населено предимно със славяни, които той откровено презираше. Защо се криеше? И кой беше човекът с него?
Климент не знаеше как да постъпи. Искаше да отиде колкото се може по-бързо в библиотеката. Или трябваше да проследи Картак и приятеля му? Или да разпита в кръчмата какво са правели там?
Съобразил навреме, че архивът и кръчмата няма къде да избягат, Климент се обърна и тръгна надолу по улицата, по посоката, по която бяха поели двамата маскирани. Опита се да ги намери с поглед, но не успя. Сред пъстрата тълпа Картак и спътникът му бяха изчезнали безследно.
Ядосан, че бе изпуснал момента, забавен от собствената си нерешителност, Климент се обърна и влезе в странноприемницата.
„Златната грива“ беше пълна противоположност на „Агнецът“. Стените бяха мръсни, подът - покрит с нечистотии. Няколко котки и едно дръгливо куче се мотаеха между масите, опитвайки се да намерят някоя годна за ядене огризка. Прозорците бяха малки и тесни, помещението тънеше в сумрак. Миришеше на развалено вино и стара храна. По масите седяха съмнителни типове, пиещи на групички от по двама-трима, тук-там се мяркаше някой дрипав просяк.
Климент приближи до съдържателя, висок, небръснат тип с мазна светла коса, и попита:
- Преди малко оттук излязоха двама души с качулки. Познавате ли ги?
Кръчмарят го изгледа от горе до долу и вместо отговор силно ритна писаря по кокалчето на левия крак. Изненадан, Климент залитна и се подпря на близката стена сред смеха на останалите посетители.
- Махай се! - нареди собственикът и тръгна срещу него в полумрака, стиснал здраво глинено шише в ръка. - Махай се оттук, докато си още цял! - след което хвана писаря със свободната си ръка за ризата и го блъсна през вратата.
Не очаквал толкова грубо посрещане, Климент се запрепъва по прашния двор. Ядът от отказа на християните да му кажат имената на останалите трима свещеници, болката в крака и унижението, на което току-що бе подложен, разпалиха в него неподозирани ярост и гняв. Писарят стисна здраво ръкохватката на меча си и тръгна обратно към странноприемницата.
- Ей! Ей! Накъде си тръгнал с тоя меч? Да не стане някоя беля? - от сенките на кръчмата се появиха двама войници.
Климент се сепна и спря. Внимателно огледа мъжете, които лениво се подпираха на своите копия и го гледаха с насмешка.
- Аз започна той, с мъка сдържайки яда си - съм Климент, писар от Вътрешния град на Плиска. Провеждам разследване, поверено ми лично от великия боил Дукум! Искам да разпитам един човек в тази дупка. Заповядвам ви да дойдете с мен и да ми помогнете!
Единият от войниците плю между краката на писаря. Другият се разсмя.
- Това! - ядно изкрещя Климент - е пръстенът на великия боил! Или идвате да ми помагате, или ще отговаряте лично пред него! С главите си! - без да дочака отговор, той тръгна отново към вратата. Видимо сепнати, войниците го последваха.
Писарят нахлу в помещението като хала. С изваден меч в ръка, злобно святкащи очи и двама войници зад гърба си той определено изглеждаше опасен. Без да се бави, приближи до собственика, който тъкмо се обръщаше с неразбиращ поглед към новодошлите, и го удари с дръжката на меча в корема.
Кръчмарят изохка, преви се надве, вдигна свитата си в юмрук ръка към писаря, но видя застаналите зад него войници и не посмя да отвърне на удара.
- Питам те отново! - Климент доближи лицето си до това на кръчмаря. - Кои бяха двамата души, които излязоха преди малко оттук, и какво правеха. Отговори или ще те арестувам и отведа в крепостта!
- Не знам, господарю! - кръчмарят бе паднал на едно коляно, прихванал корема си там, където го бе ударила дръжката на меча. - Дойдоха преди около час, седнаха, поръчаха вино. Малко след това дойде още един мъж. Поговориха и си тръгнаха.
- Къде седяха?
Кръчмарят посочи една маса в ъгъла. На нея нямаше никой.
- Как изглеждаше посетителят? Опиши ми го! - заповяда писарят.
- Висок, добре сложен, с белег на бузата. Нищо повече не зная. Тук не се заглеждаме много-много кой идва и си отива. Оставете ме, господарю! Нищо лошо не съм направил! - примоли се съдържателят без помен от доскорошната грубост.
Климент въздъхна, махна с ръка и излезе от странноприемницата. Гневът му се бе уталожил. Защо ли му трябваше да удря човека в корема? Освободи двамата войници и отново тръгна към Вътрешния град.
Този път не бързаше. Вървеше бавно, чудейки се какво ли е правил Картак в съмнителна кръчма като „Златната грива“. С кого се бе срещал? За какво бяха говорили?